— Да кажа какво?
— Първо ми обещай, а после ще ти обясня. Сложи ръка на сърцето си. Така обещанието ти е все едно клетва.
— Сега ще ми обясниш ли най-носле?
— Все още не зная името на този мъж. Той присъстваше на бала снощи. И е чудесен, казвам ти.
— Как можеш да твърдиш, че е чудесен, когато не го познаваш? Или си се срещала с него? О, това е то. Просто не знаеш името му. Опиши ми го. Може би съм го виждала.
— Но аз не съм го виждала още.
— Катрин, ти ме слиса.
Катрин се разсмя.
— Засега можем да го наречем с едно име — за списъка.
Алесандра потопи писалката в мастилото. Катрин търпеливо я изчака и прошепна:
— Моят таен обожател.
След това тя въздъхна с облекчение. В същия този миг Алесандра възкликна и изпусна писалката в скута си. Мастилото изпоцапа розовата й рокля.
— О, небеса, какво направи — извика Катрин — роклята ти…
Алесандра поклати глава и отсече:
— Нищо ми няма на роклята! — В гласа й се четеше огромно безпокойство.
— Искам да чуя за този таен обожател:
Катрин се смръщи.
— Нищо лошо не съм сторила, Алесандра. Защо си толкова обезпокоена.
— Не съм разтревожена заради самата теб — каза й Алесандра.
— Но ти ми извика.
— Нямах намерение да то правя.
Тогава Алесандра съзря сълзите в очите на Катрин. Момичето бе доста чувствително и душата й бе жестоко накърнена в момента. Освен това Алесандра си помисли, че Катрин все още е по-скоро момиче, отколкото жена, и се отказа да й довери причините за безпокойството си. Първо трябваше да поговори с Колин. Той щеше сам да реши какво да направи с тайния обожател.
— Съжалявам, че те засегнах! Моля те, прости ми — и като си наложи да бъде мила, добави: — Заинтересована съм да чуя всичко за този таен обожател. Можеш ли да ми се довериш?
Катрин премигна, за да капнат сълзите й.
— Няма много за разправяне. Тази сутрин получих едно чудно подаръче с прикрепена картичка — без съобщение или текст, само с подпис.
— Какъв подпис?
— „От вашия таен обожател.“ Помислих си, че всичко е много романтично. Не мога да разбера защо реагираш толкова остро.
— Мили Боже! — прошепна Алесандра и се отпусна немощно в канапето. Обхвана я невероятен страх. Колин трябваше да я послуша този път, дори ако трябваше да го завърже, докато спи и да се справи сама.
— Алесандра, но ти трепериш — забеляза Катрин.
— Малко ми стана хладно.
— Мама каза на Джейд, че може и да си бременна.
— Какво съм?
Тя не мислеше да изкрещи така, но неочакваната забележка на Катрин я изуми.
— Мислят, че си бременна от Колин. Така ли е?
— Не, разбира се, че не. Не е възможно. Толкова бързо.
— Та вие сте женени вече от три месеца — напомни й Катрин. — Мама спомена на Джейд, че щом ти прилошава, това може би е симптом. Тя навярно ще се разочарова, ако не си бременна. Сигурна ли си, Алесандра?
— Да, сигурна съм.
Не казваше истината. В действителност не бе сигурна. Мили Боже, можеше да е бременна. Отдавна не беше имала менструален цикъл — от около три месеца насам. Да, така беше. Последният път й бе дошло две седмици преди сватбата и оттогава — нищо.
Нима бе възможно да й прилошава не поради изтощението?
Никога преди не бе спала толкова много, а сега едва издържаше цял ден, без да подремне на обяд. Разбира се, че излизаха всяка вечер и тя бе убедена, че това късно лягане бе причината за необходимостта от следобеден сън.
Ръката й се спусна инстинктивно към корема.
— Много бих искала да родя деца на Колин — каза тя, — но той има толкова сериозни планове, в които аз му обещах да не се меся.
— Какво общо имат тук плановете с бебетата?
Алесандра се опита да се съвземе. Чувстваше се ужасно замаяна. Не можеше да събере мислите си. Защо досега не се бе досетила за… възможността да… единствения верен отговор… О, да, тя беше бременна.
— Алесандра, моля те, обясни ми — настоя Катрин.
— Ставаше дума за пет години — изстреля Алесандра, — след изтичането на които, можеше да родя деца.
Катрин си помисли, че Алесандра се шегува с нея. Тя избухна в смях. Когато Катрин си тръгна, Алесандра едва сдържаше вълнението си. След това се изкачи бързо в стаята си, затвори вратата зад себе си и избухна в неутешим плач.
Бореше се с най-объркани чувства. Чудеше се дали е момче или момиче. Заченатото малко същество в нея й се стори цяло чудо и тя постепенно бе обхваната от радост и… чувство за вина.
Колин можеше изобщо да не се зарадва, като научи за бебето. Алесандра ни най-малко не се съмняваше в способностите му да бъде добър баща, но нямаше ли да се превърне това бебе в допълнителен товар? О, Боже, как й се искаше той да я обича. А също така и да не е толкова упорит по въпроса за нейното наследство.