Не искаше да изпитва чувство за вина, и как, за Бога, можеше да се съчетават по такъв начин усещанията на еуфория и страх едновременно?
Фленаган се появи с чаша горещ чай за Алесандра. Тъкмо когато се канеше да почука, той дочу плача на господарката си. Остана отвън, като се чудеше как да постъпи. Искаше да разбере какво й е, за да помогне, ако е в състояние. Алесандра обаче бе заключила вратата, което показваше, че не иска да я безпокоят.
Фленаган дочу входната врата да се отваря и тутакси се отправи към входа. Бе стигнал до площадката, когато Колин се появи. Не бе сам. След него се движеше Натан. Той бе толкова висок, че трябваше да се навежда, когато минаваше през вратите.
Фленаган добре знаеше, че не е редно веднага да уведоми господаря си за състоянието на Алесандра, и то особено в присъствието на друг човек. Той побърза надолу по стълбите, поклони се на Колин и поздрави Натан.
— Влизаме в салона. След малко ще дойдат Кейн и Джейд. Къде е Алесандра?
— Принцесата е горе в стаята си и отдъхва — съобщи Фленаган. Той се опитваше да се държи на положение, както подобаваше на един иконом. И преди бе срещал Натан, но все още изпитваше някакъв необясним страх от него.
— Нека си отпочине, преди да пристигнат Кейн и Джейд — каза той, след което се обърна към Натан — налага се да излизаме всяка вечер и това страшно я изтощи.
— На нея допада ли й излизането всяка вечер? — запита Натан.
Колин се усмихна и призна:
— Не.
Точно когато Колин и Натан влизаха в салона се почука а входната врата. Фленаган предположи, че гостите са Кейн и съпругата му. Побърза да отвори и тъкмо да се поклони, когато видя, че на прага стоеше обикновено момче — пратеник. В ръцете му имаше красива бяла кутия, обвита с червена пандела. Момчето подаде кутията и рече:
— Платиха ми, за да се уверя, че принцеса Алесандра лично е получила подаръка.
Фленаган кимна утвърдително и затвори вратата. Този път се отправи бодро нагоре по стълбите. Имаше по-приятна причина да я безпокои, а евентуално щеше да разбере причината и за нейното състояние.
В този миг на вратата отново се почука. Фленаган постави кутията на една от страничните маси и се върна да отвори. Бе изминала по-малко от минута и той предполагаше, че пратеникът се е върнал за нещо.
Бяха Кейн и съпругата му. Лейди Джейд се усмихна мило на Фленаган. Кейн рядко му обръщаше внимание. Той се смръщи на жена си.
— Добър ден — поздрави ги Фленаган, широко отваряйки вратата.
Джейд влезе бързо. Тя отвърна на поздрава на иконома. Кейн само кимна. Изглеждаше доста замислен.
— Още не сме завършили този разговор — каза той на съпругата си с твърд и недопускащ противоречия глас.
— Напротив, приключихме — отрече тя. — Проявяваш истинско безразсъдство, съпруже. Фленаган, къде са Колин и Натан?
— Чакат ви в салона, милейди.
— Да знаеш, ще стигна до истината, Джейд — измърмори Кейн. — Не ме интересува колко ще продължи това.
— Ревността ти е напълно необоснована, Кейн.
— Напълно съм прав, по дяволите!
Той почти изкрещя последните думи, влизайки в салона след съпругата си.
Колин и Натан се изправиха тутакси при влизането на Джейд. Натан прегърна сестра си и силно я притисна към себе си. Той изгледа Кейн, тъй като бе чул как й повиши глас при влизането им в салона. След това добави и укора си:
— Един съпруг не може да си позволява да повишава тон на жена си.
Кейн се изсмя. Колин се присъедини към него.
— Ти си се променил напълно! — отбеляза Кейн — Спомням си, че непрекъснато крещеше.
— Аз съм нов човек — отвърна Натан със тих сериозен тон. — Не ми трябва нищо друго.
Колин се намеси:
— Готов съм да се обзаложа, че сега у вас крещи вече Сара.
Натан се усмихна и отвърна:
— Малката ми съпруга наистина е избухлива.
Джейд се настани в стола до този на Натан.
Брат й също седна и погледна към Кейн.
— Вие двамата като че ли имате някакво разногласие?
— Не — отвърна Джейд.
— Да — отговорът на Кейн прозвуча почти едновременно с нейния.
— Не бих искала да говорим за това точно сега — обяви Джейд и се постара да смени темата на разговора.
— Умирам да видя бебето, Натан! На кого прилича — на теб или на Сара?
— Има моите очи и краката на Сара, слава Богу! — отвърна Натан.
— Къде са те сега? — попита Колин.
— Оставих Сара при майка й, за да покаже бебето на всички близки.
— При нейните родители ли сте отседнали, докато сте в Лондон? — попита Кейн.
— За Бога, не! — Натан буквално потръпна. — Те страшно ме изнервят и някой ден мога да убия някой от тях. Ще отседнем при вас.