— Пери… къде съм чувал това име? — промърмори на глас Колин.
— Не знам, сър.
— Не трябваше да те прекъсвам. Моля те, продължавай.
Тя кимна с глава.
— Последното писмо, което получих, носеше дата 1 септември. Веднага й отговорих, но не получих повече никакво известие от нея. Когато пристигнах в дома на баща ти, му казах, че смятам да изпратя съобщение на Виктория и да я помоля да ме приеме. Исках да ми разкаже за последните си преживявания. Виктория водеше такъв вълнуващ живот и аз се наслаждавах на писмата й.
— И получи ли покана?
— Не. — Алесандра спря и погледна Колин в очите. — Баща ти ми разказа за скандала. Смятат, че Виктория е избягала с някакъв мъж с по-ниско обществено положение и са се оженили в Гретна Грийн. Можеш ли да си представиш такава история? Но семейството й вярва на това и се е отрекло от нея.
— Сега си спомням. И аз чух за скандала.
— Но това не е вярно.
Той усети яростния тон в гласа й и повдигна едната си вежда въпросително.
— Нима?
— Сигурна съм, Колин — рече тя. — Имам правилна преценка за хората и те уверявам, че Виктория не е избягала. Тя просто не е такъв тип. Ще открия какво се е случило с нея. Може би има нужда от помощта ми. Утре ще изпратя бележка на брат й, Нийл, и ще го помоля да ме приеме.
— Не мисля, че семейството ще иска да се изкара отново наяве лекомислието на дъщеря им.
— Ще бъда възможно най-дискретна.
Гласът й трептеше от искреност. Тя беше наистина трогателна и тъй дяволски красива, че му беше трудно да се заслуша в думите й. Очите й го омагьосваха.
Случайно забеляза, че ръката й беше върху дръжката на стаята му. Уханието й го подлудяваше. Колин веднага отстъпи назад и застана на разстояние от нея.
— Имате ли нещо против да спя в леглото ви?
— Не знаех, че си настанена там.
— Утре Фленаган ще премести багажа ми в съседната спалня. Той мислеше, че няма да се приберете тази вечер. Ставаше въпрос само за една нощ, сър. Но сега, след като има време да се застеле леглото в съседната спалня, с удоволствие ще се преместя.
— Утре ще разменим стаите.
— Благодаря ви, много сте мил с мен.
Колин едва сега забеляза сенките под очите й.
Момичето беше изтощено, а той я измъчваше с въпросите си и не й позволяваше да си легне.
— Имаш нужда от почивка, Алесандра. Вече е много късно.
Тя кимна и отвори вратата на неговата спалня.
— Лека нощ, Колин. Благодаря ти за гостоприемството.
— Не мога да обърна гръб на една принцеса, когато е изпаднала в беда — отвърна той.
— Моля? — Тя нямаше и най-малка представа какво целеше той с тая забележка. Как му е дошло на ум, че тя е в беда?
— Алесандра, каква е другата причина за идването ти в Лондон?
Тя се смути от въпроса му. Той реши, че вероятно втората причина не е особено важна.
— Просто изгарях от любопитство — призна той и сви рамене. — Ти спомена, че причините са две и се питах… няма значение. Отивай да спиш. Ще се видим сутринта. Приятни сънища, принцесо.
— Сега си спомних другата причина — рече тя бързо.
— Да? — И той се обърна към нея.
— Искаш ли да я чуеш?
— Разбира се.
Тя го гледаше втренчено. Колебанието и уязвимостта й бяха очевидни. Измина една дълга минута преди да проговори.
— Искаш ли да бъда откровена с теб?
— Естествено — кимна той.
— Много добре. Баща ти предложи да не ти се доверявам, но тъй като ти настояваш да знаеш, а аз ти обещах да бъда искрена…
— Да?
— Дойдох в Лондон, за да се омъжа за теб.
Неочаквано той отново почувствува глад. Странно, желанието му винаги се появяваше изведнъж. Винаги липсваше предупреждение. Не беше мислил за преследване от доста време, но сега, в този среднощен час, докато стоеше до вратата на библиотеката на сър Джонстън и слушаше последните клюки за принц регента, пиейки бренди заедно с още няколко благородници, той бе почти непреодолимо завладян от потребността си.
Усещаше как силите го напускат. Погледът му гореше. Стомахът му болезнено се свиваше. Той се чувствуваше празен, много празен.
Той трябваше да удовлетвори глада си отново.
Глава 3
Алесандра не можа да спи много през остатъка от нощта. Изражението, изписано върху лицето на Колин, когато разбра втората причина за пристигането й в Лондон, я накара да затаи дъх. О, Боже, той беше бесен. Колкото и да се опитваше, тя не успя да заличи гнева му от съзнанието си дълго преди да заспи. „Край на честността“ — каза си тя. Откровеността въобще не й беше помогнала. По-добре да си беше мълчала. Алесандра въздъхна шумно. Не трябваше да му каже истината. Майка Фелисити й беше втълпила, че не е почтено да се лъже.