— Права е — съгласи се Натан.
Кейн поклати глава и отряза:
— Гадното ми предчувствие ме кара да мисля, че той всъщност се опитва да отмъсти на някого от нас тримата?
Колин тъкмо бе успял да прочете листа, озаглавен с неговото име. Струваше му голямо усилие да сдържи реакцията си. Ръката му трепереше докато постави листа най-отдолу.
Щеше да става баща! Толкова щастлив се почувства, че му се прииска на секундата да грабне Алесандра и да я разцелува. И в какъв точно момент трябваше да научи това, си помисли той. Разбира се, в никой случай нямаше да й покаже, че е прочел листа. Щеше да чака, докато тя сама му каже. Трябваше да почака до вечерта, когато щяха да си легнат…
— Защо се усмихваш, Колин? Що за идиотска реакция на всичко, за което говорим? — възмути се Кейн.
— Мислех си за нещо друго.
— Моля те, съсредоточи се! — настоя Алесандра.
Колин се обърна към нея. Тя съзря топлината в погледа му и се учуди за какво ли си е мислел, за да я погледне по такъв начин. И преди да го запита, той се наведе към нея и я целуна. Беше бърза и кратка целувка, която премина преди Алесандра да успее да реагира.
— За Бога, Колин — измърмори Кейн.
— Нали сме още младоженци! — изстреля Алесандра нещо като извинение за странната проява на обич от страна на Колин.
Фленаган се появи с поднос с чаши и голямо шише бренди. Той постави подноса на масата близо до Алесандра и се приведе тихо да прошепне в ухото й:
— Готвачката се върна.
— Има ли някакви новини?
Фленаган енергично кимна. Кейн си наля едно питие и в следващия миг го погълна. Натан и Колин отказаха да пият.
— Може ли едно питие за мен? — попита Алесандра. Тя не обичаше вкуса на брендито, но предположи, че една глътка ще й помогне да постопли малко. Отново й се повдигна, но този път бе сигурна, че причината е в неприятния разговор.
— Фленаган, донеси на Алесандра чаша вода — нареди Колин.
— Бих предпочела бренди.
— Не.
Алесандра искрено се учуди на тази реакция.
— Защо не?
Колин не бе обмислил отговора на този въпрос. Искаше да й каже, че брендито може би не бе подходящо за деликатното й положение. Но не можеше, тъй като тя все още не беше споделила с него.
— Защо се усмихваш, Колин? Мога да заявя с чисто сърце, че ти си най-странния човек в целия свят.
Той се върна към разговора.
— Не бих искал да пиеш.
— Та аз никога не пия.
— Точно така — съгласи се той, — и точно затова не бива да започнеш сега.
Фленаган потупа леко Алесандра по рамото, напомняйки й за готвачката и нейното съобщение.
— Ще ме извините ли за момент? — попита тя и забеляза, че нейните списъци са в ръцете на Колин. — Какво правиш с бележките ми?
— Държа ги, докато се освободиш, за да мога да ти ги дам. Да потърся ли листа за Виктория?
— Не, благодаря ти. — Тя взе бележките, откри тази, която се отнасяше до Виктория и се изправи, за да тръгне с Фленаган.
Колин й направи жест и я притегли към себе си с думите:
— Никъде няма да мърдаш?
— Трябва да говоря с готвачката.
— Фленаган може да й отговори на въпросите вместо теб.
— Не разбираш — прошепна му Алесандра, — тя беше на разузнаване по моя поръчка и искам да разбера какво е научила.
— Какво разузнаване?
Тя не отговори на въпроса му веднага. После си призна:
— Ще се разгневиш като разбереш.
— Не, няма.
Алесандра го погледна със съмнение в очите.
— Алесандра?
Колин произнесе името и с онзи тон, при който тя незабавно щеше да му каже цялата истина и то веднага. Само че този път тя така му се усмихна, че Колин разбра, че изобщо не се е стреснала.
— Моля те, кажи ми.
Този път той се помоли, а не й нареди. Това внезапно я накара да му каже истината:
— Изпратих я във вилата на виконта на Талбот. Преди де се разяриш, Колин, си спомни, че ми забрани да разговарям с виконта. Аз спазих нареждането ти.
Колин бе напълно объркан.
— Нищо не разбирам все още — призна той.
— Изпратих готвачката да разговаря със слугите на лейди Роберта. Имах основания да проверя дали е получавала някакви подаръци преди да изчезне безследно. Колин, и двамата добре знаем, че не е избягала от виконта. Подобно извинение просто е немислимо.
— Получавала е подаръци — изтърси Фленаган. — При това виконтът се разгневил извънредно много. Слугите си мислят, че лейди Роберта е избягала с ухажора си. Виконтът нищо не казва, но неговите слуги предполагат, че той също така е убеден, че жена му е избягала. Една от прислужничките казала на готвачката, че виконтът се затворил в библиотеката и от мъка започнал да пие ден и нощ.