— Кой е собственикът, Колин. Само ми кажи името и аз ще говоря с него!
— Алесандра каза, че собственикът не може да говори с теб, Натан — напомни му Колин, — и е била твърде права. Ще трябва да почакаш твърде дълго.
— Колко? — попита нетърпеливо Натан.
Колин му подаде документите.
— Поне докато дъщеря ти се научи да говори, предполагам. Всичките са на името на Джоана. Никой от нас не може да ги закупи обратно. И двамата сме посочени като съвместни изпълнители.
Натан бе слисан.
— Но откъде е знаела? Акциите бяха продадени още преди тя да види Сара и Джоана.
— Ти ми беше писал името на дъщеря си в писмото си — припомни му Колин.
Натан поседна. Лицето му се озари от ведра усмивка. Компанията бе спасена от вмешателство.
— Къде отиваш, Колин? — извика той след приятеля си.
— У дома, в моята крепост — отвърна Колин, — заедно с моята принцеса.
Той се заизкачва нагоре по стълбите да посрещне Алесандра. Дочу се смехът й и Колин изчака, докато въодушевлението й премине.
Принцесата бе усмирила Дракона.
Но Драконът си оставаше победител. Той бе спечелил любовта на една принцеса.
Това му стигаше напълно, за да бъде щастлив.