— Да не би да съм прекъснал важна среща? — попита той.
— Вече свършихме нашата работа — отвърна Дрейсън. — За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър — продължи той. — Следя развитието на вашата компания и моля да приемете поздравленията ми. Да увеличите броя на корабите от три на двадесет, и то само за пет години, е наистина внушително, сър.
Колин кимна и рече:
— Със съдружника ми се опитваме да устоим на конкуренцията.
— Мислите ли да предложите акции на външни лица, сър? Самият аз бих проявил интерес да инвестирам в такова разумно предприятие.
Колин усети болезнено щракане в крака. Премести тежестта на другия си крак, трепна от болката и поклати глава. Искаше му се да седне, да вдигне ранения се крак и да пие, докато болката утихне. Нямаше, обаче, намерение да си угажда, затова пристъпи отново и се облегна на канапето. Направи усилие да върне мислите си към разговора с Дрейсън.
— Акциите на Емералд Шипинг Кампъни са разделени наполовина между мен и Натан. Не сме заинтересовани външни лица да притежават акции.
— Ако някога промените мнението си…
— Надали.
Дрейсън кимна и рече:
— Принцеса Алесандра ми обясни, че вие ще й бъдете настойник временно, докато семейството ви е болно.
— Така е.
— Това е голяма чест за вас. — Дрейсън спря, за да се усмихне на Алесандра. — Пазете я, сър. Тя е рядко съкровище.
Алесандра се смути от хвалебствените думи, но вниманието й бе привлечено от въпроса на Дрейсън, който искаше да се осведоми за състоянието на сър Уилямшиър.
— Току-що го видях — отвърна Колин. — Наистина е бил твърде болен, но сега вече се съвзема.
Алесандра не можа да прикрие изненадата си.
— Ти не… — обърна се тя към Колин, но млъкна веднага. Мислеше да нападне Колин за това, че не й бе повярвал и всъщност се бе опитал да уличи баща си в лъжа. Намираше поведението му за безсрамно, но смяташе, че личните отношения не бива да се обсъждат пред деловите партньори. Колкото и да бе обидена, Алесандра нямаше намерение да нарушава това свещено правило.
— Какво аз? — попита Колин и по усмивката му личеше, че се досетил за мислите на Алесандра.
Тя запази спокойствие, но погледът й бе станал студен.
— Ти не си стоял много време при родителите си, нали? Болестта може да е заразна — обясни тя на Дрейсън.
— Може би — отвърна Колин, като едва сподавяше смеха си.
Алесандра не му обърна внимание и продължаваше да гледа Дрейсън.
— Преди няколко дни братът на Колин беше на гости при баща си за около час-два и сега той и скъпата му жена са болни. Можех да го предупредя, разбира се, но бях излязла да яздя и когато се върнах Кейн вече си беше отишъл.
Дрейсън изрази съчувствието си за сполетялата ги беда. Алесандра и Колин го изпратиха до вратата.
— Ако ви е удобно, ще мина след три дни, принцесо, за да подпишете документите — рече посредникът и си тръгна.
Колин затвори вратата след него. Обърна се и видя Алесандра, вперила поглед в него, с ръце на хълбоците.
— Дължиш ми извинение — заяви тя.
— Така е.
— Как… как можа. — Гневът не й позволи да се доизкаже.
Колин се усмихна.
— Така е — повтори той. — Наистина не ти повярвах, че баща ми и брат ми са толкова болни, че не могат да се грижат за теб.
— Трябваше да се убедиш сам, нали?
Той не обърна внимание на сърдития й тон.
— Признавам, мислех си, че това е добре скроен план. Смятах да доведа баща си тук.
— С каква цел?
— За да ме освободи от теб, Алесандра.
Тя се опита да прикрие наранените си чувства.
— Съжалявам, че престоят ми ти създава главоболия.
Той въздъхна и рече:
— Не трябва да го приемаш като лична обида. Затрупан съм с работа и нямам време да играя ролята на настойник.
Преди тя да му каже, че наистина приема думите му като лична обида, Колин се обърна към иконома.
— Фленаган, донеси ми нещо за пиене… и да е горещо. Навън е страхотен студ.
— Пада ти се — подхвърли тя. — Някой ден подозрителната ти натура ще ти докара беля на главата.
Той се наведе напред така, че лицето му беше само на няколко сантиметра от нейното.
— Подозрителната ми натура, принцесо, ми е помогнала да оцелея.
Тя не разбра смисъла на думите му. Не й харесваше навъсеното изражение на лицето му и реши да го остави на мира. Обърна се и тръгна по стълбите. Колин я последва. Чуваше я, че си мърмори нещо под носа, но не успя да долови отчетливо думите й. Беше твърде разсеян, за да обърне внимание на забележките й. Колин усилено се опитваше да пренебрегне елегантното поклащане на бедрата й. Не искаше да си признае колко очарователни му се струват сексапилните й задни части. По въздишката, която чу зад гърба си, Алесандра разбра, че той върви подире й. Без да се обърне, тя го попита: