Нийл беше стъписал от намесата на Колин. Бързо се съвзе, неловко свали крака си и се изправи.
— Ако знаех истинската причина за моето посещение, никога не бих дошъл тук. Довиждане, принцесо.
Алесандра не отговори на Нийл, защото не можеше да свали поглед от Колин. Имаше странното чувство, че Колин се готви за скок. Усещането й се оправда. Фленаган отвори вратата и Колин веднага застана до иконома. Изражението на лицето му бе невъзмутимо и Нийл не предполагаше, че Колин ще изпълни заканата си. Само ако веднъж беше мигнала, Алесандра щеше да изтърве тая гледка. От устата на Нийл излезе само някакъв писък на възмущение, който наподобяваше квичене на прасе, изпаднало в беда. Колин сграбчи Нийл за врата и за колана на панталоните му, вдигна го във въздуха и го изхвърли навън. Нийл се приземи в калта. Алесандра въздъхна тежко, прихвана роклята си и се затича към външната врата. Преди Фленаган да затвори вратата, тя успя да зърне граф Харгрейв, проснат на улицата. Алесандра се обърна и се намери лице в лице с Колин.
— И какво ще правя сега? Съмнявам се, че Нийл ще дойде пак след начина, по който го изхвърли.
— Той те обиди, а аз не мога да позволя това.
— Но той трябваше да отговори на въпросите ми.
Той сви рамене. С нервен жест Алесандра прокара пръсти по косата си.
— Къде ми е списъкът?
— Кой списък, принцесо? — попита Фленаган.
— Списъкът с въпросите, които имах намерение да задам на Нийл.
Тя се втурна обратно в салона, наведе се и намери листа под канапето. Фленаган и Колин я наблюдаваха.
— Принцеса Алесандра е твърд поддръжник на списъците, милорд — отбеляза Фленаган.
Колин не обърна внимание на тая информация. Той смръщено изгледа Алесандра, когато тя мина покрай него и се качи по стълбите.
— Няма да ти позволя да каниш Пери тук, Алесандра — извика той, все още вбесен от високомерните злостни забележки на Нийл.
— Разбира се, че пак ще го поканя — отвърна тя през рамо. — Щом си ми настойник този дом е и мой. Колин, трябва да разбера дали с Виктория всичко е наред и ако това означава да се съобразявам с ужасния й брат, така и ще направя.
Колин се обърна към иконома и му нареди:
— Не го допускай вкъщи, разбра ли?
— Разбира се, милорд. Наш дълг е да пазим принцесата от клеветници.
Алесандра се бе качила вече на площадката и не чу нито заповедта на Колин, нито съгласието на Фленаган. Чувстваше се крайно изтощена от поведението на мъжете като цяло и на Нийл Пери в частност. Изключи за момента от съзнанието си брата на Виктория, а утре щеше да реши какво да прави по-нататък.
Валена чакаше господарката си в спалнята. Тя и Фленаган бяха преместили багажа на Алесандра от стаята на Колин в съседната спалня. Алесандра седна на леглото и си хвърли обувките.
— Май ще се наложи да останем тук още няколко дни, Валена.
— Куфарите ви пристигнаха, принцесо. Да подредя ли багажа?
— Утре ще има достатъчно време. Знам, че още е рано, но сякаш ми се иска да си легна. Няма нужда да ми помагаш.
Валена излезе от стаята. Алесандра започна бавно да се приготвя за лягане. Чувстваше се прекалено уморена от днешните срещи. Разговорите с приятелите на баща й и прекрасните думи, казани за него я бяха натъжили и тя почувства липсата на двамата си родители. Може би Алесандра щеше да овладее настроението си, ако Нийл Пери не бе се оказал толкова себичен и коравосърдечен човек. Искаше й се да му се развика и да му каже, че трябва да е благодарен затуй, че има майка и сестра, които да обича. Но Пери едва ли щеше да я разбере, защото и той беше като много други, които считаха семейството за даденост.
Алесандра се отдаде на самосъжаление. Нямаше кой да се грижи истински за нея. Колин й беше дал да разбере, че тя е само една натрапница, настойникът й, който беше много по-мил и разбран от сина си, вероятно също я смяташе за натрапница. Как й се искаше майка й да е тук. Семейните спомени не можеха да я успокоят, караха я да чувства болезнено самотата си. Малко по-късно тя си легна, мушна се под завивките и плака, докато накрая заспа. Събуди се посред нощ в същото отчаяно настроение и отново избухна в плач.
Колин я чу. Той също си беше легнал, но не можеше да заспи. Парещата болка в крака го държеше буден. Риданията на Алесандра едва-едва се чуваха, но Колин познаваше обичайните шумове в къщата. Той отметна завивките и скочи от леглото. Беше стигнал вече до средата на стаята, когато осъзна, че е съвсем гол. Навлече набързо панталоните, хвана дръжката на вратата и изведнъж спря на място. Искаше му се да успокои Алесандра и все пак се чувстваше неловко, защото я бе чул да плаче. Приглушените стонове му подсказваха, че Алесандра не желае никой да узнае за нейното състояние и той знаеше, че не трябва да нарушава уединението й. „По дяволите“ — промърмори на себе си Колин. Не знаеше какво да прави. Обикновено не беше толкова нерешителен. Инстинктите му го подтикваха да стои настрана от Алесандра. Тя бе едно усложнение в живота му, с което той не бе още готов да се справи. Обърна се и се запъти обратно към леглото. Най-накрая призна истината пред себе си. Той не само спестяваше на Алесандра неловкото положение, но просто я предпазваше от собствените си похотливи намерения. Тя лежеше в леглото си вероятно облечена в прозрачна нощница и, по дяволите, ако той се приближи до нея, щеше да му се прииска да я докосне.