Колин скръцна със зъби и притвори очи. Ако онова непорочно създание в съседната стая имаше и най-малка представа за неговите мисли, щеше да накара охраната си да дежури денонощно край леглото й.
Господи, как я желаеше!
Той уби една уличница. Това бе грешка. Не можеше да се почувства удовлетворен. Липсваха възбудата и жаждата за неограничена мощ. Дни наред той размишляваше върху проблема докато намери подходящо обяснение. Еуфорията го обхващаше само след задоволителен лов. Тя бе леснодостъпна и, въпреки че писъците й го възбудиха, все пак усещането не беше същото. О, не, хитростта да измисли изкусна примамка и прелъстяването на невинните — това беше пътят към истинското удоволствие. А тази беше порочна уличница. Тя не заслужаваше да бъде погребана като другите. Той я захвърли е дефилето и я остави на дивите зверове.
Имаше нужда от истинска дама.
На следната утрин, когато Алесандра слезе на долния етаж, Колин бе вече излязъл. Фленаган и Реймънд седяха до нея на масата, докато тя подреждаше големия куп от покани, пристигнали сутринта. Стефан спеше тъй като беше стоял на стража през нощта. Алесандра не смяташе за нужно да се дежури през нощта, но Реймънд, който бе по-възрастния от двамата телохранители, не искаше да се вслуша в мнението й. Реймънд настояваше винаги да има някой на пост в случай на беда и тъй като той е поел отговорност, тя наистина трябва да му позволи да върши работата си, както той намери за добре.
— Но вече сме в Англия — напомни му тя.
— Генералът няма да отстъпи лесно — възрази Реймънд. — Може още със следващия кораб да изпрати свои хора тук.
Алесандра се отказа да спори с него и съсредоточи вниманието си върху поканите.
— Удивително е как толкова много хора са разбрали, че вече съм в Англия — рече тя.
— Не съм изненадан — намеси се Фленаган. — Месарят казал на готвача, а готвача ми каза, че доста сте развълнували духовете. Боя се, че поради престоя ви тук, името ви е станало обект на клюки, но все пак приказките не са тъй злостни поради факта, че имате лична прислужница и двама телохранители. Е, разбира се, носят се някакви глупави слухове, че…
Алесандра тъкмо вадеше някакво писмо от един плик, но като чу думите на Фленаган спря и вдигна поглед към иконома.
— Какви са тези глупави слухове?
— Говори се, че вие с господаря сте роднини — обясни Фленаган. — Хората мислят, че Колин е Ваш братовчед.
— Същото каза и Нийл Пери. Но той намекна, че някои смятат Колин за мой любовник.
Фленаган бе ужасен от думите й, но Алесандра се протегна и го потупа по ръката.
— Не се притеснявай. Хората вярват в това, в което им се иска да вярват. Горкият Колин. Той едва понася престоя ми тук, а ако разбере, че го смятат за мой братовчед, Бог знае какво би направил.
— Как можете да говорите така? — възмути се Фленаган. — Милорд е щастлив, че сте тук.
— Впечатлена съм, Фленаган.
— От какво, принцесо?
— От неподправената искреност, с която току-що каза най-безбожната лъжа.
Тя се усмихна и чак тогава Фленаган се разсмя.
— Е, той би се радвал повече на присъствието ви, ако не беше толкова зает със счетоводните книги — поправи се Фленаган.
Алесандра предположи, че прислужникът се опитва да спаси репутацията на господаря си. Тя кимна разбиращо и се върна към задачите си. Фленаган настойчиво предложи помощта си и тя му възложи да поставя нейния печат върху пликовете. Гербът й беше изключително необичаен. Фленаган не беше виждал подобно нещо. Гербът представляваше ясно очертание на замък, а на върха на една кула беше кацнала птица, наподобяваща орел или сокол.
— Този замък има ли име, принцесо? — попита Фленаган, заинтригуван от изумителната рисунка върху печата.
— Казва се Стоун Хевън. Там са се оженили майка ми и баща ми.
Алесандра отговаряше на всички въпроси, които й задаваше Фленаган, а жизнерадостното му държание повиши настроението й. Той не повярва на ушите си, когато чу че Алесандра притежава не един, а два замъка и изражението на лицето му я накара да избухне в смях. Той наистина беше очарователен човек.