Работиха заедно цялата сутрин, но когато удари един часа, Алесандра се качи в стаята си да се преоблече. Каза на Фленаган, че очаква посетители и иска да изглежда възможно най-добре. Фленаган не смяташе, че е нужно принцесата да се преоблича. Беше невъзможно да стане по-красива от това.
Колин се прибра вкъщи в седем вечерта. Беше скован и раздразнен от дългото седене на бюрото си в канцеларията на компанията. Носеше под мишница дебелите си счетоводни книги.
Реймънд отвори вратата, защото Фленаган седеше отпуснато на стълбите, които водеха към горния етаж. Икономът имаше ужасен вид.
— Какво става с теб? — попита Колин.
Фленаган излезе от вцепененото си състояние и се изправи.
— Днес имахме високопоставени посетители, а принцесата не ме предупреди. Не я обвинявам, разбира се, защото тя наистина ми каза, че очаква гости, но аз не знаех точно кои и той дойде със своите придружители, а аз разлях чая, приготвен от готвача. След като той си тръгна, на вратата се появи някакъв пристанищен работник. Помислих, че е дошъл да проси, но принцеса Алесандра ме чула докато му казвам да отиде до задния вход, където готвачът ще му даде нещо за ядене. Тя веднага се намеси, като каза, че е очаквала този човек и знаете ли, милорд, тя се отнесе със същото уважение към него, както и към другия.
— Кой другия, Фленаган? — попита Колин, опитвайки се да схване смисъла на обърканите обяснения на прислужника си.
— Принц-регента.
— Той беше тук? О, проклет да съм.
Фленаган седна пак на стълбите и продължи:
— Ако чичо Стърнс разбере за моя позор, ще ми откъсне ушите.
— Какъв позор?
— Разлях чая върху сакото на принц-регента.
— Браво — окуражи го Колин. — Ще ти увелича заплатата веднага щом мога да си го позволя.
Фленаган се усмихна. Беше забравил за силната ненавист, която господарят му изпитваше към принц-регента.
— Бях доста смутен от присъствието му — добави Фленаган — но принцеса Алесандра се държеше така сякаш нищо необичайно не се бе случило. Тя го посрещна с достойнство и достолепие, а неговата обичайна надменност бе изчезнала и той се държеше като глупаво малко момче. Очевидно принцесата много му харесваше.
На площадката се появи Алесандра. Колин вдигна поглед към нея и веднага се начумери. Дъхът му спря и той усети някаква тежест в гърдите. Тя изглеждаше несравнимо красива. Беше облечена в сребристобяла рокля, която при всяко движение проблясваше на светлината. Кройката не беше много предизвикателна, но все пак деколтето откриваше макар и малка част от прекрасна плът. Косата й бе прихваната с тънка бяла панделка, която се губеше в буклите, а по врата й се виеха малки къдрави кичурчета.
Алесандра изглеждаше поразително красива. Всяко мускулче от тялото на Колин трепна при вида на тази прекрасна гледка. Искаше му се да я грабне на ръце, да я целуне, да й се наслади…
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — попита той грубо.
Гневният му тон прикриваше сладострастното му желание — или поне така се надяваше.
Очите й се разшириха при враждебните нотки в гласа му.
— На опера — отвърна тя. — Принц-регента настоя да ползвам ложата му тази вечер. Ще взема Реймънд със себе си.
— Никъде няма да ходиш, Алесандра — отряза я Колин.
— Принцесо, нали не очаквате от мен да вляза в операта и да седна до принц-регента — продума Реймънд с жаловит глас, неприсъщ на такъв едър и страховит мъж.
— Той няма да бъде там, Реймънд — успокои го тя.
— И все пак, не мога да вляза вътре. Не би било редно. Ще ви чакам отвън до каретата.
— Никъде няма да ходиш без мен — нареди Колин и за да бъде по-убедителен погледна заплашително Алесандра.
На лицето й грееше усмивка. В този момент той осъзна, че тя не е имала намерение да завлече Реймънд вътре в операта, а само хитро да го използва за постигане на собствената си цел.
— Побързай да се преоблечеш, Колин. Не трябва да закъсняваме.
— Мразя да ходя на опера — отвърна той, сякаш беше малко момче, което се оплаква, че трябва да си изяде зеленчуците.
Но тя не изпитваше и най-малко съчувствие към него. Алесандра също не обичаше опера, но нямаше намерение да си признае това пред него.
Тогава той щеше да си остане вкъщи, а тя не можеше да обиди принц-регента като откаже да ползва ложата му.
— Съжалявам, Колин. Ти току-що ми обеща да отидем. Така че, побързай.
Алесандра повдигна крайчеца на роклята си, слезе по стълбите. Фленаган я наблюдаваше с отворена уста. Когато мина покрай него, Алесандра му се усмихна.