— Тя върви като принцеса — прошепна Фленаган на господаря си.
Колин се усмихна и каза:
— Тя е принцеса, Фленаган.
Неочаквано усмивката му изчезна. Деколтето на роклята беше по-дълбоко, отколкото бе предполагал. Когато се доближи до Алесандра, той видя извивката на гръдта й.
— Ще трябва да си смениш роклята преди да отидем където и да е — заповяда Колин.
— Защо?
Той промърмори нещо под носа си.
— Тази рокля е твърде… съблазнителна. Нима искаш всички мъже да вперят поглед в теб.
— А мислиш ли, че ще го направят?
— Естествено, дявол да го вземе. Тя се усмихна и рече:
— Чудесно.
— Искаш да привлечеш вниманието им? — не вярваше той на ушите си.
— Разбира се, че искам. Забрави ли, че си търся съпруг? — ядосано отвърна тя.
— Отивай да се преоблечеш.
— Ще си оставя пелерината отгоре.
— Тръгвай.
По време на разгорещения спор Фленаган въртеше глава ту към Алесандра, ту към Колин докато накрая го заболя врата.
— Държанието ти е смешно — каза Алесандра — и си ужасно старомоден.
— Аз съм ти настойник и ще се държа както сметна за добре.
— Колин, бъди разумен. На Валена й отне много време и труд докато оправи всички гънки.
Той не я остави да довърши:
— Губиш си времето.
Тя поклати глава. Нямаше намерение да се предава, независимо от заплашителния му тон. Той пристъпи към нея и преди Алесандра да разбере какво става, Колин сграбчи корсажа на роклята и се опита да го дръпне до брадичката й.
— Всеки път, когато сметна, че роклята ти има нужда от нагласяне ще я хвана и ще я дръпна така без значение къде се намираме.
— Отивам да се преоблека.
— Крайно време беше.
Веднага щом той я пусна, Алесандра се обърна и хукна но стълбите нагоре.
— Ти си един ужасен човек, Колин.
Той не обърна внимание на обидата. Беше постигнал това, което искаше и това бе най-важното. Проклет да е, ако позволи на ония лешояди да й отправят влюбени погледи. Не му отне много време да се измие и да облече официалните си дрехи. След по-малко от петнадесет минути той беше вече долу. Но на нея й беше нужно повече време. Когато тя отново се появи, Колин тъкмо идваше от трапезарията с нехайна походка, захапал една зелена ябълка. Щом я зърна, той се спря, измери с поглед корсажа на роклята й и кимна одобрително. Сетне се усмихна със задоволство.
Тя си мислеше, че той вероятно тържествува от победата си. Очевидно Колин намираше тази зелена рокля за много подходяща, каквото всъщност не беше. Деколтето беше дълбоко и остро, но Алесандра предвидливо го бе прикрила с парче дантела, за да угоди на настойника си. Тя избра тази рокля не с цел да предизвика Колин, а просто защото Валена все още не бе успяла да изглади другите й дрехи.
Колин изглеждаше изключително елегантен. Черният цвят му отиваше. Той си оправяше бялата колосана яка, като в същото време ядеше лакомо ябълката си. Беше невероятно привлекателен. Сакото бе опънато върху широките му рамене, а плътно прилепналите панталони подчертаваха мускулестите му бедра, които не убегнаха от погледа на Алесандра.
Колин бе потънал в мисли почти през цялото време на път за операта. Скръстила ръце в скута си, Алесандра седеше срещу него в малката карета. Краката му я притискаха в един от ъглите и в тъмнината размерите му изглеждаха далеч по-заплашителни, както между впрочем и мълчанието му.
— Не знаех, че сте приятели с принц-регента — продума той.
— Не сме приятели. Просто днес се запознах с него.
— Фленаган ми каза, че принцът е очарован от теб.
Тя поклати глава.
— Той е впечатлен от това каква съм аз, а не коя съм аз.
— В смисъл?
Тя въздъхна и отговори:
— Това беше официална визита, Колин. Принцът дойде, защото аз съм принцеса. Той не ме познава лично. Сега разбра ли?
Колин кимна и продължи:
— По-голямата част от отбраното общество ще те приеме, защото знае каква си, Алесандра. Радвам се, че разбираш лицемерието на такива приятелства. Това показва зрялост в твоите разсъждения.
— Зрялост? Не, това показва цинизъм.
— И това също — усмихна се Колин. За няколко минути настъпи мълчание.
— Хареса ли ти? — проговори Колин.
— Кой?
— Принцът.
— Не го познавам достатъчно добре, за да си изградя мнение.
— Недей да го усукваш, Алесандра. Кажи ми истината.
— Опитвах се да бъда дипломатична — отвърна тя. — Но ще ти отговоря честно. Не ми допадна особено. Сега доволен ли си?
— Да, с отговора си ти доказа, че имаш правилна преценка за хората.