Тя стисна ръце и отвърна:
— Вие нямате вина, сър. Не мислех, че ще остана дълго тук да ви притеснявам с проблемите си, особено след като разбрах, че вие нямате намерение скоро да се жените. Смятах, че генералът ще изпрати свой представител, за да ме помоли да се върна. Виждам, че съм била на погрешно мнение. Мислех генерала за културен човек и с достойнство, какъвто явно не е. Той очевидно е непоколебим и… отчаян.
Очите й се наляха със сълзи. Тя си пое дълбоко въздух, за да овладее вълнението си.
— Съжалявам за това, което се случи тази вечер.
На Колин му дожаля за нея.
— Отговорността не е твоя, Алесандра.
— Те преследват мен, а не теб или Реймънд — възрази тя.
Най-после Колин се размърда от мястото си. Отиде до стола зад бюрото, седна и вдигна краката си на подложката за крака.
— Защо този генерал иска да се върнеш в родината си? — попита той.
— Това не е моята родина — поправи го тя. — Дори не съм родена там. Баща ми бил крал до деня, в който се оженил за майка ми. Тя е англичанка и следователно са я считали за външен човек. Татко се отказал от трона, за да се ожени за нея и по-малкият му брат Едуард станал владетел. Всичко минало много учтиво и изискано.
Колин мълчеше и Алесандра нямаше представа за какво мисли той.
— Имаш ли нещо против да продължа? — попита тя, очевидно разтревожена.
— Искам да обясниш защо генералът настоява да се прибереш вкъщи — повтори Колин.
— Баща ми бе обичан от поданиците си. Те не го презираха за това, че се е оженил за чужденка, дори им се струваше много романтично. В крайна сметка той се беше отказал от трона заради нея и всеки, който познаваше майка ми, я боготвореше. Тя бе една мила и добросърдечна жена.
— Приличаш ли на майка си по външност?
— Да.
— Значи тогава е била красива, нали?
Тя трудно можеше да приеме комплимента му, защото майка й не беше само красива.
— Не трябва да се мръщиш на комплиментите, Алесандра — отбеляза Колин.
— Майка ми беше не само красива, но и с добро сърце. Бих искала да приличам повече на нея, Колин. Помислите ми рядко са добри. Бях толкова ядосана тази вечер, че ми се искаше да нараня онези мъже.
За първи път Колин се усмихна.
— Аз ги нараних — напомни й той. — А сега, моля те, продължи разказа си. Нетърпелив съм да чуя останалата част.
— Братът на баща ми почина миналата година и в страната отново настъпиха вълнения и смут. Изглежда, че някои от поданиците искат да се върна. Генералът се надява да се ожени за мен и по този начин да си осигури престола.
— А защо смята, че ще се качи на трона?
Алесандра въздъхна и отговори:
— Защото аз съм единствената оцеляла наследница на трона. Всички предвидливо са забравили, че баща ми е абдикирал. Както ти споменах преди, той бе обичан от поданиците си и тази любов…
Тя спря да говори. Колин обърна внимание на леката руменина по бузите й.
— И тази любов какво? — попита той.
— Се е предала върху мен — отговори бързо тя. — Поне така ми обясни сър Ричардс от вашето военно министерство, а писмата, които получавах през всичките тези години потвърдиха неговото предположение.
Колин се изпъна и попита:
— Ти познаваш сър Ричардс?
— Да, той доста ми помогна. Защо си тъй учуден? Да не би да има нещо? Забелязах слисването ти, когато споменах неговото име.
Колин поклати глава.
— И как така шефът на английската национална сигурност е замесен във всичко това?
— Значи и ти познаваш сър Ричардс?
— Аз работя за него.
Алесандра на свой ред изглеждаше смаяна… и ужасена.
— Но той се занимава с… Колин, ако ти наистина работиш за него, значи се занимаваш с опасни неща. Какво мислят родителите ти за двойния живот, който водиш? О, Боже, нищо чудно, че не искаш да се жениш. Жена ти непрекъснато ще се притеснява за теб.
Да, със сигурност. Колин съжали, че й каза истината.
— Преди съм работил за него — уточни той.
Алесандра по очите му позна, че той я излъга. Бяха станали толкова… студени и непроницаеми. Реши да не спори с него. Щом Колин не иска тя да знае за работата му в отдела за сигурност, нека бъде така. Ще си преструва, че му вярва.
— Как и защо е замесен сър Ричардс?
Нервният му тон я върна към първоначалния им разговор.
— Сър Ричардс ме посети точно преди баща ти да се разболее. Той и колегите му желаят да се омъжа за генерал Айвън.
— Значи той познава генерала?
Тя поклати глава и обясни:
— Донякъде. Сър Ричардс смята, че Айвън е по-малката от двете злини.
Колин тихо изруга. Алесандра се направи, че не го е чула.