— Сър Ричардс каза на баща ти, че ще бъде по-лесно да се постави под контрол генерала. Англия иска да продължи търговските отношения с родината на баща ми и генералът ще бъде приятелски настроен към страната ви, ако вашите държавници ме убедят да се омъжа за него. Има още един мъж, който иска да се добере до престола. Сър Ричардс смята, че той е по-безмилостен и че няма да спазва търговските споразумения.
— Значи ти си изкупителната жертва, така ли?
Тя не му отговори.
— Какво каза баща ми на сър Ричардс?
Тя започна смутено да кърши ръце.
— Директорът на отдела за сигурност може да бъде много убедителен. Баща ти изслуша аргументите му и обеща да помисли върху тях. След като Ричардс си тръгна, той се противопостави на женитбата.
— Защо?
Тя сведе поглед към ръцете си, видя, че съвсем са се зачервили от притискането им една в друга и веднага ги отпусна.
— Разплаках се — отвърна тя. — Срам ме е да го призная, но наистина плаках. Бях много разстроена. Майка ти се ядоса ужасно на баща ти и аз станах причина за твърде разгорещен спор. Това ме накара да се почувствам още по-нещастна. Мислех си, че всички са разочаровани от егоизма ми. Единственото ми извинение бе щастливият брак на родителите ми и аз на свой ред исках да изпитам същото. Никога не съм смятала, че ще мога да открия щастието и любовта с човека, който ще се ожени за мен само заради политическите си облаги. Не познавам генерала, но Стефан и Реймънд са ми разказвали много за него. Ако половината от това е истина, то тогава той е един самодоволен и безскрупулен човек.
Алесандра спря, за да си поеме дъх.
— Баща ти има меко сърце и не можеше да понесе моята мъка. А и беше обещал на баща ми да се грижи за мен.
— И така ти реши да се омъжиш за мен.
— Да — отговори тя. — Баща ти хранеше такива надежди, но не разчиташе много на тях. В противен случай майка ти щеше да напише името ти на поканите. Разберете ме, сър, въобразявах си, че мога да се омъжа по любов. Сега осъзнавам, че това е невъзможно, особено като се има предвид, че трябва бързо да си намеря съпруг. И така реших да превърна женитбата в едно делово споразумение. В замяна на моето значително наследство, съпругът ми ще си има свой начин на живот, а аз — мой. Мислех си, че бих могла да пътувам… и след време да се върна в манастира Хол и Крос. Там беше много спокойно.
— По дяволите — изруга Колин.
Тя не знаеше как да реагира на неприличните му думи. Само се намръщи и рече:
— Надявах се, че евентуално аз и съпруга ми ще станем приятели?
— А любовници? — попита той.
Тя сви рамене.
— Всичко е възможно, ако има нужното време и търпение, Колин. Но аз нямам време да преоценявам положението в което се намирам. Вярно, че мъжете в Англия изглеждат по-културни и се надявах да намеря някой, който е поне етичен, но тази вечер осъзнах, че вече нещо няма значение. Ще се примиря и ще се омъжа за генерала. Причиних достатъчно неприятности на всички. Може би с течение на времето този човек ще се научи… ще промени начина си на мислене.
Колин изръмжа.
— Змията винаги хапе. Той няма да се промени и ти няма да се жениш за него. Ясно ли е?
Тя потрепера като чу дрезгавия му глас.
— Искам да ми обещаеш, Алесандра — продължи Колин.
Тя мълчеше. Не можеше да забрави кръвта по лицето на Реймънд.
— Не желая повече да ставам причина за…
— Ела тук — прекъсна я Колин.
Алесандра отиде до бюрото и застана пред него. Той присви пръст и с жест я накара да дойде по-близо до него. Тя заобиколи бюрото и спря на педя разстояние от Колин.
— Генералът би се отказал от плана си, ако имах съпруг… нали?
Смесицата от страх и надежда в гласа на Алесандра разтревожи Колин. Тя беше прекалено млада, за да носи такова бреме на плещите си. Алесандра трябваше да е като по-малките му сестри — безгрижна и лекомислена. По дяволите, тя се нуждаеше от закрилник. Колин се протегна и хвана ръцете й, които тя несъзнателно стискаше. Алесандра се опита да се отпусне, но не можа.
— Женитбата ти с генерала е изключена. Споразумяхме ли се за това?
Той държеше ръцете й, докато тя накрая кимна.
— Добре — продължи той — имаш ли да ми кажеш още нещо?
— Не.
Колин се усмихна.
— Никой няма да измами началника на отдела за сигурност — каза Колин, имайки предвид сър Ричардс.
— Баща ти вече го направи.
— О, нима? — Този път Колин бе доволен от баща си. — Утре ще говоря с Ричардс и ще разбера дали можем да разчитаме на неговата подкрепа.
— Благодаря ти.
Колин кимна бързо и продължи:
— Тъй като семейството ми е поело отговорност да се грижи за теб, ще уредя среща с баща ми и брат ми веднага щом оздравеят.