— Боже милостиви, нима искаш да се самоубиеш? — възкликна тя.
Колин не отговори. Тя побърза да затвори прозорците и се върна до леглото му. Виждаше се само част от лицето му, но по измъчения му вид разбра колко зле се чувства. С невероятни усилия тя успя да извади завивките изпод тялото му, покри го и подпъхна завивките така, че Колин да не може да се отвие. Той й каза да го остави на мира, но Алесандра пренебрегна заповедта. Сложи ръка на челото му, почувства как пари и веднага скочи да донесе студена и влажна кърпа. Колин беше прекалено изтощен, за да се съпротивлява. Алесандра прекара останалата част от нощта при него, като на всеки пет минути попиваше потта от челото му и държеше легена при всеки опит на Колин да повърне. Той нямаше какво повече да изхвърли, тъй като стомахът му бе празен, но непрекъснато му се повдигаше, при което издаваше ужасни звуци.
Беше жаден, но Алесандра не му позволи да пие вода. Опита се да го убеди, но той не бе в настроение да я слуша. Слава Богу, че бе достатъчно изтощен, за да стане и сам да си донесе вода.
— Каквото и да погълнеш сега, веднага ще го изхвърлиш. Самата аз преминах през тази болест, Колин. Знам какво говоря. Затвори очи и се опитай да поспиш. Утре ще си по-добре.
Искаше да му даде поне малка надежда и затова умишлено го излъга. Ако Колин преминеше през всички етапи на болестта, то той щеше да бъде зле поне още една седмица.
Предчувствието й се оправда.
Състоянието му не се подобри нито на другия ден, нито на по-следващия. Алесандра лично се грижеше за него. Не можеше да позволи на Фленаган и на Валена да влязат в спалнята му, защото се страхуваше, че и те могат да се заразят. Фленаган се опита да се противопостави. В края на краищата той бе отговорен за господаря си и само той трябваше да се грижи за него. Фленаган обясни, че благородното му чувство за дълг изисква той да рискува. Алесандра възрази, като се аргументира, че вече е прекарала тази болест и следователно е единствената, която е в състояние да помогне на Колин. Опасно беше Фленаган да залага на карта здравето си, защото ако се разболее как щеше да се грижи за всички тях? Най-накрая Алесандра успя да убеди Фленаган. Той се зае с домакинството и дори пое допълнителния ангажимент да отговаря на кореспонденцията й. В къщата не се допускаха посетители. Само сър Уинтърс дойде да види раната на Реймънд и Алесандра използува случая да се консултира с него за болестта на Колин. Лекарят не влезе в стаята на Колин, тъй като не искаше да се зарази, но остави някакво лекарство, което според него щеше да успокои разстроения стомах на болния и предложи да разтриват Колин със студена гъба, за да облекчат треската.
Колин беше труден пациент. Алесандра се опита да последва съвета на доктора и да разтрие Колин късно вечерта, когато температурата му се повиши. Тя изми със студена гъба първо гърдите и ръцете, а после се залови и с краката му. Той изглеждаше заспал, но когато тя докосна болния му крак, Колин почти скочи от леглото.
— Бих искал да умра спокойно, Алесандра. Махни това проклето нещо оттук.
Сипкавият му глас не я засегна, защото тя все още бе зашеметена от гледката на ранения му крак. Целият му прасец бе в белези, които започваха от коляното и стигаха чак до петата. Алесандра не знаеше какво е причинило тази ужасна рана, но сърцето й се сви при мисълта за агонията, която Колин вероятно преживяваше. Истинско чудо бе, че въобще можеше да ходи. Колин метна завивките върху краката си и каза на Алесандра, макар и с много по-изтощен глас, да напусне стаята. Тя се опасяваше, че той може да е видял сълзите й, а не й се искаше да разбере, че причината за тях бе именно обезобразения му крак. Колин беше горд, независим човек и тя знаеше, че не му беше нужно нейното съжаление. Той не обичаше да показва страданието си пред другите.
Алесандра реши да отвлече вниманието му.
— Когато ми крещиш ме разстройваш още повече, Колин. И ако продължаваш да ми заповядваш по този груб начин, ще се разплача. Няма да изляза от стаята, дори и да станеш още по-злобен и невъзпитан. Така че, ако обичаш, отвий крака си. Имам намерение да го измия.
— Алесандра, заклевам се, че ще те изхвърля през прозореца, ако не ме оставиш на мира.
— Колин, снощи ти не се противопостави на разтривката. Защо си толкова раздразнителен сега? Да не би тази вечер треската да е по-силна?