— Нима искаш да кажеш, че снощи си ми измила краката?
— Да — излъга тя.
— А нещо друго, по дяволите?
Тя разбра намека му. Опита се да не се изчервява и отговори:
— Ръцете, гърдите и краката. На друго място не съм те разтривала. Престанете да спорите, сър — каза тя със заповеднически тон, промуши ръка под завивките и го хвана за крака.
Колин се предаде. Изруга нещо под носа си и затвори очи. Алесандра потопи гъбата в студена вода и внимателно изми и двата му крака. Беше толкова спокойна и съсредоточена, че едва когато покри Колин отново, забеляза, че през цялото време той не бе снемал очи от нея.
— Е — въздъхна тя — сега не се ли чувстваш по-добре?
Отговорът се криеше в изпитателния му поглед. Тя се изправи и се извърна така, че Колин да не види усмивката й. Алесандра постави каната с водата обратно на мивката, сетне напълни една чаша до половината с вода и я занесе на пациента си. Подаде му я и каза, че ще го остави за малко сам. Не бе направила и крачка, когато Колин я сграбчи за ръката и силно я стисна.
— Спи ли ти си? — попита той, все още с раздразнен тон.
— Не особено.
— Тогава остани да си поприказваме.
Той й направи място на леглото си. Алесандра седна, скръсти ръце в скута си, като отчаяно се опитваше да свали поглед от гърдите му.
— Нямаш ли нощни ризи? — попита тя.
— Не.
— Покрий се, Колин. — Алесандра не изчака той да се подчини и сама го зави.
Колин веднага отметна одеялото. Той седна, опря гърба си в таблата на леглото и шумно се прозина.
— Боже мой, чувствам се ужасно.
— Защо ти е толкова дълга косата? Стига чак до раменете. Изглеждаш като варварин. Наистина, имаш вид на разбойник — добави тя с усмивка, за да не го обиди.
Той сви рамене.
— Кара ме да не забравя.
— Какво да не забравиш?
— Че съм свободен.
Тя не разбра смисъла на думите му, но и на него не му се говореше повече. Той смени темата като й зададе няколко въпроса, отнасящи се до работата му.
— Фленаган сети ли се да изпрати писмо на Бордърс?
— Имаш предвид твоя колега?
— Бордърс не ми е колега. Той се оттегли от параходния бизнес, но ми помага, когато имам нужда.
— Да — отговори тя. — Фленаган изпрати съобщение и г-н Бордърс се е заел с работата. Всяка вечер той изпраща ежедневния отчет и бюрото ти е затрупано от документи, които те чакат да ги прегледаш щом оздравееш. Освен това имаш писмо от съдружника си — добави тя. — Не знаех, че вие двамата сте отворили филиал зад океана. Скоро ще ви знаят по целия свят, нали?
— Може би. А сега ми кажи ти какво прави. Не си излизала навън, нали?
Тя поклати глава.
— Грижих се за теб. Написах още едно писмо на Нийл и го помолих за втора среща. Получих кратък отговор, с който отказваше на молбата ми. Ех, ако не беше го изхвърлил тогава…
— Не искам да идва пак, Алесандра.
Тя въздъхна. Колин се намръщи и рече:
— Навличаш си беля на главата.
— Обещах да бъда дискретна. Тревожа се за Виктория — добави тя.
— Ти си единствената — възрази той.
— Да, знам — прошепна тя. — Колин, ако ти изпаднеш в беда, ще направя всичко възможно, за да ти помогна.
Стана му приятно от пламенното й обещание.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Сега сме като семейство, нали? Баща ти ми е настойник и аз се опитвам да те приема като брат…
— По дяволите!
Очите й се разшириха. Колин явно й се разсърди.
— Не искаш да те приемам като брат?
— Не, не искам.
Тя изглеждаше съкрушена. С недоверчиво изражение на лицето, Колин я гледаше втренчено. Треската не бе намалила страстта му към Алесандра. Проклятие, трябваше да е мъртъв и погребан, за да може да се отърве от нарастващото си желание да я докосне. Тя не съзнаваше привлекателността си. Седеше толкова спокойно и благоприличие до него, облечена в тази непорочна бяла рокля, която никак не беше предизвикателна, но му изглеждаше точно такава. Роклята бе закопчана до брадичката й. Той я намираше изключително съблазнителна. Както и косата й, която тази вечер не бе прихваната отзад, а непокорните къдрици се спускаха до раменете. Тя непрекъснато отмяташе къдриците от раменете си с жест, който го подлудяваше. Проклет да е, ако й позволи да го счита за свой брат.
— Преди по-малко от седмица ти ме приемаше като бъдещ съпруг. Помниш ли?
Неоправданият му гняв на свой ред я вбеси.
— Но ти отказа, помниш ли?
— Не ми говори с такъв тон, Алесандра.
— Не ми повишавай тон ти, Колин.
Той въздъхна дълбоко. Реши, че и двамата бяха уморени и сигурно това бе причината за лошото им настроение.
— Ти си принцеса — продума, — а аз съм…
— Дракон — довърши тя вместо него.