Писмото на Кейн беше в същия дух, макар и малко смущаващо, защото не споменаваше нищо за сметките и за счетоводните книги. Колин реши, че Кейн просто е проявил прекалена скромност.
— Новините са добри, нали? — попита Фленаган. — Семейството ви е оздравяло. Готвачът говорил с градинаря на баща ви и той му казал, че всички вече са добре. Баща ви е наредил къщата му в Лондон да се отвори и приготви до тази вечер. Херцогинята ще пристигне с него, но сестрите ви ще останат още седмица-две в провинцията. Желаете ли да изпратя съобщение, че вече сте здрав?
Колин не се изненада от информацията, която му даде прислужника. Клюкарската мрежа между двете домакинства бе толкова добре развита, че винаги се знаеха и най-пресните новини.
— Баща ми иска да свикаме семеен съвет или вече си чул това от градинаря? — попита той сухо.
Фленаган кимна.
— Чух, но не разбрах точно кога ще е срещата.
Колин поклати ядосано глава.
— Уреди я за утре следобед.
— За колко часа?
— Два.
— А брат ви? Да му изпратя ли съобщение?
— Да — съгласи се Колин. — Сигурен съм, че ще иска да присъства.
Фленаган побърза да излезе от стаята, за да се заеме със задълженията си, но когато стигна до вратата се спря и попита:
— Милорд, домът ни отворен ли е вече за посетители? Почитателите на принцеса Алесандра цяла седмица молят да ги приеме.
Колин се намръщи.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че тия мошеници вече се тълпят пред дома ми?
Фленаган се сепна от разярения тон на господаря си.
— Разнесла се е мълвата, че при нас живее красива неомъжена принцеса.
— Проклети да са.
— Прав сте, милорд.
— Не допускай никого вкъщи, докато не мине семейния съвет — заповяда Колин и сетне се усмихна. — И ти се дразниш от обожателите на Алесандра. Защо, Фленаган?
Прислужникът не се престори на безразличен, а чистосърдечно си призна:
— Така е. Тя принадлежи на нас, Колин — рече бързо той, като се върна към предишните им отношения, използвайки малкото име на господаря си. — Наш дълг е да не допускаме тия развратници близо до нея.
Колин кимна одобрително. Фленаган смени темата.
— Какво да правя с партньорите на баща й? Дрейсън всяка сутрин изпраща съобщения и молби принцесата да го приеме, за да подпише някакви документи. Но в едно от писмата си, което случайно прочетох през рамото на принцеса Алесандра, Дрейсън подчертава, че трябва да я уведоми за някакви тревожни новини. Колин се изтегна на стола.
— Как реагира Алесандра?
— Тя въобще не беше разстроена — отвърна Фленаган. — Попитах я, разбира се, но тя ми каза, че притесненията на Дрейсън са свързани с нестабилността на пазара. Не можах да разбера за какво ми говореше.
— Имала е предвид финансовите загуби — обясни Колин. — Изпрати съобщение на Дрейсън и го покани да посети Алесандра в къщата на баща ми. Уреди му среща за три часа. Смятам, че дотогава ще приключим семейния разговор.
Но прислужникът не мърдаше от мястото си.
— Какво има още? — попита Колин.
— Принцеса Алесандра няма ли да остане тук? — Тревогата в тона на прислужника бе очевидна.
— Вероятно ще се премести при родителите ми.
— Но, милорд…
— Баща ми е неин настойник, Фленаган.
— Може и да е така — възрази прислужникът — но вие сте единственият, който е способен да я пази. Извинете ме за откровеността, но баща ви е възрастен, брат ви трябва да се грижи за семейството си. Оставате вие, милорд. Това е истината, ще бъда съкрушен, ако се случи нещо на нашата принцеса.
— Нищо няма да се случи.
Убедителният тон на Колин успокои Фленаган. Господарят му се държеше като истински закрилник. Според преценката на Фленаган Колин по природа беше решителен, твърдоглав, но малко недосетлив, защото трябваше да мине много време, докато разбере, че той и принцеса Алесандра са родени един за друг.
Колин съсредоточи вниманието си върху счетоводните книги. Фленаган се прокашля, за да покаже, че не е свършил.
— Какво те човърка още?
— Мислех си за… това… за инцидента пред операта.
Колин затвори книгата.
— И?
— Тя все още е под въздействието на инцидента. Нищо не ми е казвала, но аз виждам, че не го е преживяла. Непрекъснато се самообвинява за раната на Реймънд.
— Това е абсурдно.
Фленаган кимна и продължи:
— Тя постоянно се извинява на телохранителя и тази сутрин, когато слезе долу разбрах, че е плакала. Мисля, че трябва да поговорите с нея, милорд. Една принцеса не бива да плаче.
Думите на Фленаган прозвучаха съвсем авторитетно по въпроса за кралското достойнство. Колин кимна и каза: