— Добре, ще поговоря с нея по-късно. А сега ме остави на мира. За първи път от месеци насам съм понапреднал с работата и искам да внеса и изравня сметките от днешния ден. До вечерта не желая да бъда обезпокояван.
Фленаган не се обиди от грубото държание на господаря си. Колин щеше да се грижи за принцесата и това беше най-важното. През останалата част от следобеда доброто настроение на Фленаган бе поставено на сериозно изпитание. Той с досада отваряше входната врата и отпращаше почитателите на Алесандра.
Същата вечер в седем часа пред прага на вратата се появи сър Ричардс. Той не молеше да го приемат. Началникът на отдела за национална сигурност настояваше да влезе. Фленаган го придружи по стълбите й го въведе в кабинета на Колин. Преди да се обърне към Колин, изисканият побелял благородник изчака докато икономът излезе от стаята.
— Изглеждаш добре — каза той. — Исках да те навестя и да те видя как си, а освен това и да те поздравя за добре свършената работа. Тая история с Уелингам можеше да стане твърде опасна. Ти се справи чудесно.
Колин се облегна назад.
— Тя беше опасна — напомни той на директора.
— Така е, но ти се справи с нея, благодарение на обичайната си тактичност.
Колин едва не избухна в смях. Тактичност? Каква благородна дума само използва директорът, за да изкаже мнението си за убийството на един от враговете на Англия!
— Защо дойде, Ричардс?
— За да те поздравя естествено.
Този път Колин се разсмя. Ричардс се усмихна.
— С удоволствие бих пийнал малко бренди — рече той, като махна с ръка към барчето, прикрепено на стената. — Ще ми направиш ли компания?
Колин отклони предложението. Стана, за да изпълни молбата на Ричардс, но директорът му направи знак да остане на мястото си.
— Сам ще се обслужа.
Директорът си наля малко бренди, сетне се върна и седна на кожения стол с лице към бюрото.
— След малко ще дойде Морган, но исках първо да говоря с теб. Възникна още един малък проблем и си помислих, че с него може да се справи Морган. Виждаш ли, за него това е една възможност да навлезе в работата.
— Значи ще бъде назначен, така ли?
— Той иска да служи на страната си — продължи директорът. — Какво мислиш за него, Колин? Остави тактичността настрана и ми кажи честно мнението си за него.
Колин сви рамене. Вратът му се бе схванал от дългото висене над счетоводните книги. Той го поразтри, за да премахне възлите и каза:
— Разбрах, че преди години Морган е наследил титла и имот от баща си. Сега е граф Оукмаунт, нали?
— Да — отвърна Ричардс, — но ти знаеш само половината от истината. Титлата и имота са дошли от чичо му. Бащата на Морган изчезнал безследно още преди години. Докато порасне, момчето било подхвърляно от един роднина на друг. Носят се слухове, че е незаконно роден и някои мислят, че това е причината бащата да изостави момчето. Майката на Морган починала, когато той бил на четири-пет години.
— Тежко детство — намеси се Колин. Директорът кимна разбиращо и продължи:
— Да, и затова сега е такъв. Много рано се е научил да бъде хитър.
— Ти знаеш повече от мен за произхода му — каза Колин. — Каквото и да добавя ще бъде много повърхностно. Виждал съм го на различни места. Знам, че се харесва в обществото.
Директорът отпи голяма глътка бренди и се обърна към Колин:
— Още не си казал мнението си.
— Не че искам да заобиколя въпроса, но честно казано не познавам Морган достатъчно добре, за да си изградя определено мнение. Изглежда приятен, въпреки че Натан не го харесва особено. Спомням се, че веднъж ми спомена това.
Директорът се усмихна.
— Съдружникът ти не харесва никого.
— Така е.
— Има ли някаква конкретна причина, поради която да не харесва Морган?
— Не. За него той е едно красиво момче. Морган е хубав мъж или поне така казват жените.
— И Натан не го харесва заради външността му?
Колин се засмя. Думите на сър Ричардс прозвучаха много скептично.
— Съдружникът ми ненавижда чаровниците. Казва, че никога не се знае за какво си мислят.
Директорът съхрани тази информация някъде дълбоко в съзнанието си.
— Морган има почти толкова много връзки, колкото и ти, и може да бъде от голяма полза за отдела. И все пак трябва да внимавам. Не знам как би реагирал, ако попадне в тежка ситуация. Поканих го тук, за да разговаря с теб, Колин. Съществува и още един деликатен проблем, за който би могъл да ни помогнеш. Ако решиш да поемеш задачата, бих искал да се включи и Морган. Той има какво да научи от тебе.
— Забрави ли, че вече се оттеглих?
— И аз — каза директорът и се усмихна. — Опитвам се вече четири години да държа юздите. Прекалено съм стар за тая работа.