— С Алесандра говорихме по този въпрос миналата седмица. Решихме тя да не се омъжва за генерала. Можеш да кажеш на колегите си, че сделката се отлага.
Колин бе толкова вбесен, че не забеляза одобрителното кимване на директора.
— Тя няма да се омъжи за него. Генералът е много мил, нали? Изпрати цяла банда разбойници, за да му отвлекат годеницата. Странна проява на ухажване, нали? Де да беше в Англия! Бих искал да си поговоря няколко минути насаме с тоя негодник.
Алесандра не разбираше защо Колин се е разбеснял така. Не беше го виждала толкова ядосан. Беше прекалено слисана, за да се уплаши от него. Не знаеше какво да му каже, нито пък какво да направи, за да го успокои.
— Той няма да се откаже, Колин — продума тя, като едва овладяваше треперещия си глас. — Ще изпрати други.
— Това е мой проблем, а не твой.
— Нима?
Страхът в очите й намали гнева му. Той не искаше тя да се страхува от него. Умишлено смекчи тона си, когато й отговори:
— Да, така е.
Не снемаха очи един от друг. Нежността, която се прокрадваше в изражението му я караше да се разплаче от облекчение. Той нямаше да й позволи да напусне Англия. С усилие отклони погледа си от него, за да не види той насълзените й очи. Тя впери поглед в скута си, пое си дълбоко въздух и каза:
— Опитвам се да постъпя благородно. Не исках никой да пострада заради мен, а и сър Ричардс ми обясни, че има други възможности за по-добри търговски споразумения…
— Колегите ми смятат, че генералът би ни сътрудничил — намеси се сър Ричардс. — Аз лично не поддържам това абсурдно мнение. Аз мисля като теб, Колин. Човек не може да се довери на генерала. Така че, скъпа, виждаш, че няма нужда от благородството ти.
— А ако Колин пострада? — попита тя.
Сър Ричардс и Колин бяха смаяни от въпроса й. Алесандра отново се изплаши. Колин се облегна на стола си и впери поглед в нея. Тя не се страхуваше за себе си, не, тя се тревожеше за него. Това вероятно трябваше да го ядоса. Той е способен да се грижи за себе си и беше малко засегнат, че тя се притеснява за него.
Но освен това бе дяволски поласкан. Сър Ричардс повдигна вежди и погледна към Колин, очаквайки отговора му.
— Аз мога да се грижа сам за себе си — рече Колин. — Не искам да се тревожиш, разбра ли?
— Да, Колин.
Незабавното й съгласие му достави удоволствие.
— Сега ни остави сами, Алесандра. С Ричардс трябва да обсъдим някои други неща.
Тя бавно излезе от стаята. Не можа да се сбогува с директора. Поведението й не беше много изискано, но не я беше грижа за това. Толкова силно трепереше, че едва затвори вратата. От облекчение коленете й омекнаха. Тя се облегна на стената и затвори очи. Една сълза се изтърколи по бузата й. Тя пое дълбоко въздух, за да се успокои. В крайна сметка тя нямаше да постъпва благородно и да се жени за оня ужасен човек. Колин взе решението вместо нея и тя му беше толкова благодарна, че забрави гнева му. По необясними причини Колин бе взел присърце ролята на настойник. Той беше истински закрилник и Алесандра беше толкова благодарна за подкрепата му, че започна да се моли за него.
— Принцесо, добре ли сте?
Тя подскочи и избухна в смях. Фленаган и един непознат стояха на няколко крачки от нея. Дори не ги бе чула като са се приближили. Почувства, че се изчервява. Непознатият, който бе застанал зад Фленаган, й се усмихваше. Тя реши, че той я смята за луда. Алесандра се отдръпна от стената, потисна смеха си и рече:
— Много съм добре.
— Какво правехте?
— Размишлявах. — „И се молех“ — добави тя на себе си.
Фленаган не можа да чуе думите й. Той продължаваше да я гледа смутено. Тя се обърна към непознатия:
— Добър вечер, сър.
Икономът веднага се върна към добрите ек маниери.
— Принцесо, позволете ми да ви представя Морган Аткинс, граф Оукмаунт.
Алесандра се усмихна.
— Радвам се да се запозная с вас.
Той се приближи към нея и взе ръката й.
— Удоволствието е мое, принцесо. Отдавна съм нетърпелив да се запозная с вас.
— Така ли?
Той се усмихна, като видя изненадата в погледа й.
— Да, така е. Цял Лондон говори за вас, но разбира се вие знаете това.
— Не, не знам — призна тя и поклати глава.
— Принц-регента сипе хвалебствени слова за вас — обясни Морган. — Не трябва да се мръщите, принцесо. Чул съм чудесни отзиви за вас.
— Какви са тия чудесни отзиви? — осмели се да попита Фленаган.
Морган не свали поглед от Алесандра, когато отговори на иконома:
— Казваха ми, че е много красива и сега се убедих, че това е вярно. Тя е красива, и то несравнимо красива.