— Но никой не е искал да отвлича мама или… — започна Кейн.
— Достатъчно — прекъсна го баща му. — Темата е приключена. — Смекчи тона си и продължи:
— Майка ти е права като казва, че Алесандра трябва скоро да се омъжи. Това ще сложи край на цялото абсурдно положение.
Колин погледна към Кейн и рече:
— Тя е донесла някакъв проклет списък.
— Аз й го дадох, синко.
— Какъв списък? — недоумяваше Кейн.
— Нужно ли е да му казваш? — прошепна Алесандра. Бузите й горяха от смущение. — Той е женен.
— Знам — ухили се Колин.
Кейн се направи, че не е чул протеста на Алесандра.
— Какъв списък? — попита пак той.
— С мъже — отговори Колин. — Тя и татко са направили списък на подходящите кандидати за женитба.
Кейн не реагира на това обяснение. Разбра, че Алесандра се чувства неловко от темата на разговор. Реши да я успокои.
— Звучи разумно — каза той.
— Разумно? Това е варварско — възрази Колин.
Кейн не успя да потисне усмивката си.
— Никак не е забавно — изръмжа Колин.
— Разбира се, че не е — съгласи се Кейн.
— Положението е много сериозно, сър — намеси се Алесандра.
Кейн се поизправи на стола и попита:
— Значи целта на тази среща е да изберем съпруг от този списък? Правилно ли съм разбрал?
— Да — отвърна Алесандра. — Исках да разпитам кандидатите миналата седмица, но Колин се разболя и аз трябваше да го лекувам докато оздравее.
— Ти? — учуди се Кейн и се усмихна.
— Денонощно трябваше да се грижа за него — продължи тя. — Той имаше нужда от мен.
— Не е вярно — ядосано я сряза Колин.
Тя пренебрегна нарочно грубия му тон. Облегна се на канапето и рече:
— Ти си един неблагодарник.
Колин не обърна внимание на обидата й.
— Тъкмо се сетих — кимна той към Кейн — исках да ти благодаря за помощта. За първи път от година насам счетоводните ми книги са в безупречно състояние.
— Какви книги?
— Счетоводните книги на компанията — обясни Колин. — Много съм ти признателен за помощта.
Кейн поклати отрицателно глава. Алесандра смушка Колин, за да привлече вниманието му.
— Нека да се върнем към нашия разговор. Бих искала да уредим тоя въпрос колкото се може по-скоро.
— Не съм се занимавал с твоите книги — каза Кейн на брат си.
— Тогава кой?
В стаята настъпи мълчание. Алесандра съсредоточено оправяше гънките на роклята си. Колин бавно извърна глава към нея.
— Да не си наела Дрейсън или някой друг да свърши тази работа?
— Разбира се, че не съм. Книгите са лично твои и не бих ги показала на външен човек. Освен това, докато беше болен в къщата не се допускаха чужди хора.
— Тогава кой, по дяволите?
— Аз.
Той поклати недоумяващо глава. Тя кимна.
— Не се подигравай с мен, Алесандра. Нямам настроение за шеги.
— Не ти се подигравам. Наистина аз свърших работата.
— Кой ти помогна?
Тя се засегна от въпроса му.
— Никой не ми е помогнал. Имаш разрешението ми да се допиташ до игуменката, ако не ми вярваш. Направих втори екземпляр от счетоводните книги на манастира, за да може майка Фелисити да вземе заем от банката… О, Боже, въобще не трябваше да споменавам за това. Игуменката казва, че това е грях, но аз не й вярвам. И кражба не е. Само подмених някои числа така, че тя да получи заема.
Колин беше стъписал. Тя разбра, че според него признанието й е безсрамно. Реши да не се обяснява повече и пое дълбоко въздух.
— Що се отнася до твоите книги — продължи тя, — да прехвърлиш няколко числа и да изравниш сумите не изисква кой знае какъв опит. Не беше трудно, а просто досадно.
— А процентите? — попита Колин, като все още на знаеше дали да й повярва.
Тя сви рамене.
— Всеки средно интелигентен човек би могъл да сметне процентите.
— Но ти си жена… — не се предаваше Колин.
Имаше намерение да я попита откъде знае да води счетоводни книги, но тя не му позволи да се доизкаже.
— Знаех си, че ще се стигне до това — извика тя. — Само защото съм жена, ти предполагаш, че не мога да разбирам от нищо друго освен от мода. Така ли е? Е, добре, сър, пригответе се за изненада. Аз пет пари не давам за никакви моди.
Колин никога не я беше виждал тъй разярена. От сините й очи хвърчаха искри. Мислеше си, че би трябвало да я върже, за да я усмири. Но преди това щеше да я целуне.
Кейн се притече на помощ на Алесандра.
— А игуменката получи ли заема?
— Да — отговори Алесандра. — Тя не знаеше, че банкерът проверява втория екземпляр от счетоводните книги, защото обета, който е дала щеше да я принуди да се изповяда. Монахините спазват много строги правила. Майка Фелисити откри истината, когато вече беше прекалено късно. Тя похарчи парите за нов параклис. Така че, това бе едно добро дело.