— Гуенет предложи Кингсфорд — каза баща му. — Беше очарована от изисканите му маниери.
Колин поклати глава.
— Може и да има изискани маниери, но освен това е известен с вкуса си към садистичните удоволствия.
— Боже мой — възкликна баща му, — садистични удоволствия ли каза? Задраскай го, Кейн.
— Да, татко — съгласи се Кейн и премина към следващото име: — Уилямс, маркиз Корингам.
— Аз го предложих — обясни баща му. Гласът му трепереше от въодушевление. — Той е добър човек. Познавам семейството му от години. Хари произхожда от добър род.
Кейн с усилие запази сериозното изражение на лицето си. Колин вече бързаше да изрази несъгласието си.
— Хари е женкар — заяви той.
— Не знаех тази подробност — промърмори баща му. — С Гуенет трябва да излизаме по-често. Щях да разбера всички тези неща, ако се срещахме повече с хора. Добре тогава, зачеркни и неговото име, няма да оженим Алесандра за развратник.
Кейн бе вперил поглед в Колин, докато произнасяше следващото име в списъка:
— Джонсън, граф Уендсхил.
Не беше казал още титлата, а Колин вече поклащаше отрицателно глава.
И така, той все намираше по някой недостатък за всеки кандидат.
Когато Кейн стигна до последното име в списъка, херцог Уилямшиър седеше безжизнено в ъгъла на канапето, с напълно съкрушен вид.
Кейн искрено се забавляваше и едва сдържаше смеха си. Току-що той бе прочел името на последния кандидат — Морган Аткинс, граф Оукмаунт. Колин се затрудняваше да посочи „подходящ“ порок, а Кейн изгаряше от нетърпение да чуе какво ще каже брат му.
— Аз се запознах с Морган — обади се Алесандра. — Той дойде в къщата на Колин по работа. Изглежда много приятен човек.
Гласът й звучеше неубедително, едва прикриваше разочарованието си. Мразеше това, което става тук. Почувства, че не ще може да овладее бъдещето и съдбата си. И което беше още по-ужасно — сякаш просеше милостиня.
— Не мога да кажа нищо за Морган — каза Кейн. — Не го познавам.
— Аз съм се срещал с него — обади се баща му. — Харесва ми. Може би трябва да го поканим на… Колин, сега пък какво има, за Бога?
— Да, братко — подметна Кейн, — какво имаш против Морган?
Колин въздъхна. Не можеше да каже нищо против Морган. Вместо да му помогне, Кейн се смееше.
— Не е смешно — сряза го Колин.
— Напротив — възрази Кейн. — Хайде, сега да видим. Дотук отхвърлихме девет кандидати заради пиянство, ревност, разврат, перверзност, лакомия, алчност и така нататък, и аз наистина искам да чуя мотивите ти против Морган. Мисля, че вече спомена седемте смъртни гряха, Колин.
— Какво предлагаш, Кейн? — ядоса се Колин.
— Ти не одобряваш никой от тях.
— Така е, по дяволите. Загрижен съм за щастието на Алесандра. Тя е принцеса. Заслужава нещо по-добро.
Тези думи разкриха на Кейн всичко, което искаше да знае. Сега му беше ясно защо Колин е в лошо настроение. За Кейн бе очевидно, че брат му искаше Алесандра, но си мислеше, че не я заслужава. О, да, това беше то. Колин беше по-малкия син и не наследяваше нито титла, нито имот. Неговата идея фикс да направи от компанията си цяла империя беше част от стремежа му да има нещо свое и да го постигне сам. Кейн се гордееше, че брат му е независим човек, но дявол да го вземе, тази независимост можеше да го принуди да изпусне Алесандра.
Освен ако не го подтикне към женитба, разбира се.
— И какво за Морган? — попита отново баща му.
— Нищо — сопна се Колин.
Баща му се усмихна, когато Колин добави:
— Освен ако Алесандра не иска кривокраки деца.
— О, Боже… — Сър Уилямшиър се облегна на възглавничките сразен.
— Морган кривокрак ли е? — обърна се Кейн към Алесандра. Беше горд, че зададе въпроса си без да се усмихне.
— Трябва да призная, че не съм забелязала, но щом Колин казва, значи е така. Трябва ли да имам деца?
— Да — отвърна Колин.
— Тогава Морган не е подходящ. Не искам кривокраки деца. — Тя вдигна поглед към Колин. — Това болезнено състояние ли е? — попита шепнешком.
— Да — излъга я Колин.
Дискусията продължи още един час. Кейн и баща му предлагаха кандидати, а Колин ги отхвърляше. Кейн се забавляваше. Той придърпа подложката за крака, изтегна се и се намести удобно. Колин ставаше все по-нервен. Беше си махнал ръката от раменете на Алесандра и с лакти на коленете си чакаше новото предложение на баща си. Колкото повече продължаваше разговора, толкова повече Алесандра се разстройваше. Прикриваше състоянието си зад маската на спокойствие, но беше стиснала юмруци в скута си. Точно когато си мислеше, че не би могла да понесе да чуе името на поредния възможен съпруг, Колин се облегна назад и сложи ръка върху нейните ръце. Въпреки че не желаеше утехата му, тя се притисна към него.