— Алесандра, какво искаш да направиш? — попита Кейн.
Тя беше прекалено объркана, за да му каже истината, да му признае, че повече от всичко тя искаше да се омъжи за човек, когото обича. Мечтаеше за щастливия брак на родителите си, но това бе невъзможно.
— Мислех си, че мога да стана монахиня, но игуменката не ми разреши.
Очите й бяха пълни със сълзи и заради това никой не се засмя.
— А защо не ти разреши? — продължи Кейн.
— Не съм католичка — обясни Алесандра — а това е важно условие.
Този път Кейн не можа да се сдържи и се усмихна.
— Едва ли щеше да бъдеш щастлива, ако бе станала монахиня — предрече той.
Тя и сега не бе особено щастлива, но смяташе, че би било невъзпитано, ако го каже.
— Алесандра, защо не отидеш да потърсиш Гуенет? — предложи настойника й. — А и не познаваш хубавата съпруга на Кейн, нали? Иди да се представиш на Джейд.
Всички видяха облекчението, което се изписа на лицето й. Сякаш камък падна от сърцето на Алесандра. Тя се изправи преди да осъзнае, че не бе пуснала още ръката на Колин. Бързо се отскубна и излезе от стаята.
Тримата мъже станаха на крака, за да я изпратят и после отново седнаха на местата си. Колин придърпа подложката за крака, намести се удобно и се облегна назад.
— Това е тежко изпитание за нея — промърмори той.
— Да — съгласи се баща му. — Жалко, че няма достатъчно време, за да се приспособи към обстоятелствата.
Кейн реши да смени темата.
— Любопитен съм, татко, да узная как си се запознал с бащата на Алесандра?
— Срещнахме се на годишния прием в Ашфорд — обясни баща му. — С Натаниел веднага се сприятелихме. Той беше изключителен човек — добави сър Уилямшиър.
— И ти реши да поемеш отговорността да се грижиш за дъщеря му — намеси се Колин.
Изражението на баща му веднага се промени. Той изглеждаше ужасно тъжен.
— Не, не е точно така — възрази той. — Има нещо, което никой от вас не знае и мисля, че сега е моментът да призная греха си. Рано или късно вие и без това щяхте да го разберете.
Сериозният тон на бащата подсказа на синовете, че той се готви да им каже нещо много важно. Те приковаха вниманието си в него и го чакаха да събере мислите си. Мина доста време преди сър Уилямшиър да наруши мълчанието:
— След като майка ти почина, Кейн, аз имах твърде много неприятности. Не бях срещнал още Гуенет. Бях започнал да пия и то доста.
— Ти? Но ти въобще не пиеш — учуди се Колин.
— Сега — да, но преди време нещата не стояха така — обясни баща му. — Започнах да играя хазарт и натрупах много дългове. Въобразявах си, че ще мога да спечеля достатъчно пари, за да изплатя загубите си.
Колин и Кейн бяха прекалено стъписани, за да кажат нещо. Гледаха баща си така, сякаш пред тях стоеше съвсем непознат човек.
— Трудно ми е да призная всичко това — продължи той. — Никой баща не обича да разкрива греховете си пред собствените си синове.
— Това е минало — обади се Колин. — Забрави го.
Баща му поклати глава.
— Не е толкова лесно. Бих искал да ме разберете. Бях почти разорен и нямаше да се оправя, ако не беше бащата на Алесандра. Всичко, което бях наследил и изработил беше в ръцете на кредиторите. Да, това можеше напълно и необратимо да ме съсипе.
— Какво се случи по-нататък? — попита нетърпеливо Кейн.
— Натаниел ме спаси. Спомням си, че бях в Уайт, а в следващия миг незнайно как се озовах вкъщи. Казаха ми, че съм чупил маси, защото съм бил прекалено пиян. Когато отворих очи, Натаниел се бе надвесил над мен и беше ужасно вбесен. Махмурлукът така ме тормозеше, че исках да ме оставят на мира. Но той не си тръгна, дори ме заплаши.
— С какво? — попита Кейн. Беше толкова изненадан от признанията на баща си, че стоеше на крайчеца на стола, целият изтръпнал в очакване.
— Каза ми, че ти си долу — продължи баща му. — Ти беше толкова малък и впечатлителен, а Натаниел ме заплаши, че ще те доведе при мен, за да видиш в какво състояние съм изпаднал. Излишно е да казвам, че заплахата му веднага ме отрезви. По-скоро бих умрял, отколкото да ти позволя да ме видиш в такова унизително положение.
В стаята настъпи тишина. Кейн нямаше никакви спомени от пиянските дни на баща си.
— На колко години бях тогава? — попита той.
— Почти на пет.
— На тази възраст едва ли бих запомнил нещо, ако те бях видял пиян — отбеляза Кейн.
— Натаниел знаеше колко много те обичам — продължи баща му. — О, той беше много умен човек. Това беше най-тежкият момент в живота ми, но и тогава настъпи обратът.
— Кой изплати дълговете ти? — попита Колин.