Баща му се усмихна. Не се учудваше, че тъкмо Колин зададе този въпрос. Той беше най-практичният човек в семейството, но и най-дисциплинираният.
— Натаниел ги изплати. Само за един ден аз се оказах без дългове. Той бе купил полиците и се опита да ми ги даде, но аз отказах. Нито пък му позволих да ги скъса. Исках да ги задържи, докато сам успея да ги платя. Настоявах да вземе и лихва.
— И ти откупи ли ги? — попита Кейн.
— Не. Натаниел замина с жена си за Стоун Хевън. Остави ми това хубаво нещо за спомен — и баща му посочи към копието на замъка, което стоеше на полицата над камината. — Представете си, не само, че изплати дълговете, но ми даде и подарък. Разбира се, поддържахме кореспонденция и следващия път, когато дойдоха с жена си, доведоха и Алесандра. Опитах се да му върна поне половината от това, което му дължах, но той не прие. Изпаднах в ужасно неловко положение. Той постъпи много благородно с мен и аз не го попитах къде са полиците. Натаниел почина на следващата зима и Бог ми е свидетел, че все още скърбя за него. Той беше най-добрият ми приятел.
Двамата синове кимнаха одобрително. Да, Натаниел наистина е бил безценен приятел.
— В кого са полиците сега? — попита Кейн.
— Това е дилемата, синко. Не знам.
— Попита ли Алесандра? — заинтересува се Колин.
— Не — отвърна баща му. — Съмнявам се тя да знае нещо. Като неин настойник аз имам достъп до някои от авоарите й. Дрейсън, нейният посредник, е поел грижата за капитала на Алесандра, но не знам дали и той знае нещо за тия полици.
— Ще можеш ли да изплатиш полиците и лихвите, ако все пак се намерят — попита Кейн.
— Не всички — отвърна баща му. — Но сега съм в добро финансово положение. Ако полиците излязат наяве, мога да тегля заем и да ги изплатя. Нямате основание да се притеснявате. Натаниел беше съобразителен човек. Убеден съм, че ги е сложил на сигурно място. Просто съм любопитен да узная къде са.
— Аз също — съгласи се Кейн.
— Целта на признанието ми има две страни — продължи баща им. — Първо искам и двамата да разберете що за човек беше бащата на Алесандра и да осъзнаете колко много му дължа. Второ, искам да разберете какво изпитвам към дъщеря му. Тя е съвсем сама на тоя свят и е мой дълг да я предпазвам от бедите.
— Това е и наш дълг — подметна Кейн.
Колин кимна одобрително. Тримата мъже потънаха в мълчание, всеки обсебен от собствените си мисли. Колин се опитваше да преоцени наново всичко. Той нямаше какво да предложи на Алесандра. Трябваше да направи компанията си могъща и просто сега не беше моментът да се жени. Тя щеше да отнема голяма част от времето му. Но от друга страна, този дълг трябваше да се плати и освен това честта и на тримата ги задължаваше да се грижат за принцеса Алесандра. Баща му беше твърде възрастен, за да поеме отговорността за нейната безопасност. Той нямаше и опита да се справя с негодници. А що се отнася до Кейн, то той се занимаваше със собствения си имот, а и трябваше да се грижи за семейството си.
Остана само единият от синовете.
Колин вдигна поглед и забеляза, че двамата мъже не свалят очи от него. Въздъхна дълбоко. Беше им ясно, разбира се, и го чакаха да стигне сам до решението си.
— Май ще трябва да се оженя за нея, а?
Глава 7
Бащата на Колин искаше сам да съобщи добрата новина на Алесандра. Колин му разреши да го стори. Считаше, че не друг, а самият той е длъжен да я осведоми за взетото решение.
— Мога ли да ти дам един съвет, братле? — запита Кейн и изчаквайки Колин да му кимне утвърдително, продължи:
— Не смятам, че трябва да й казваш каквото и да било…
Бащата ги прекъсна:
— Тя трябва да узнае, Кейн!
Синът се усмихна:
— Да разбира се, че ще узнае. Но все пак, малкият ми опит с жените ми позволява да предположа, че никоя от тях не си пада по обясненията. Колин просто трябва да й предложи да се омъжи за него.
— В такъв случай, нека го стори по време на вечерята — предложи бащата.
— Нека аз сам да реша кога и къде — отбеляза Колин с усмивка.
— А можеш ли да ми обещаеш, че въпросът ще бъде решен до края на тази вечер? — стрелна го бащата. — Не мога да оповестя каквото и да било, преди да си я запитал. А и Гуенет ще трябва да започне приготовленията.
— Мама вече е уточнила всичко.
Баща му се изправи и потри ръце, заявявайки:
— Не мога да ти опиша задоволството си и, освен това съм убеден, че Алесандра твърде ще се развълнува.
И тъй като бащата действително изглеждаше твърде доволен и горд, нито Колин, нито пък Кейн си направиха труда да му напомнят, че само преди по-малко от час той беше категорично против брака между неговата повереничка и сина му. Беше убеден, че двамата изобщо не си подхождат.