Тъкмо когато Кейн реши да проведе разговор на четири очи с брат си, майка им влетя в салона и помоли за вниманието на всички.
Херцогинята на Уилямшиър бе дребничка жена с приятна външност и хубава фигура, с руса къдрава коса и светлокафяви очи. Съпругът и синовете й я заобиколиха. Личеше си, че годините са били благосклонни към тази жена. Бръчките по лицето й бяха твърде малко на брой, а в косите й едва се забелязваха сиви следи.
Гуенет бе всъщност мащеха на Кейн, но никой не обръщаше внимание на този факт. Тя се отнасяше с него като със собствен син, а и самият Кейн отдавна я бе приел като своя родна майка.
— Джейд и Алесандра ще дойдат всеки момент. Моля, заповядайте в трапезарията. Вечерята ще изстине. Момчета, хайде дайте ми по една целувка. За Бога, Кейн, като че ли си отслабнал? Колин, скъпи, как е кракът ти? Боли ли те все така?
Момчетата разбраха, че майка им едва ли очаква да получи отговор на въпросите си. И без това си знаеха, че тя обича да ги глези и да демонстрира майчинска загриженост, без да се досеща, че синовете й вече са големи мъже.
Гуенет, между впрочем, единствена дръзваше да запита Колин за състоянието на крака му. Всички други знаеха, че трябва да се правят, че не знаят за недъга.
— Кейн, принцеса Алесандра е най-очарователната млада дама, нали? — отбеляза съпругата му с влизането си в салона. Тя се поспря при свекъра си, а след това и при Колин, дарявайки ги с по една мила целувка.
— Нима не си очарован от Алесандра, Делфинче? — запита тя Колин, назовавайки го с прякора, който си бе спечелил от времето, когато още бе по моретата.
— Къде е тя? — попита Колин.
— В библиотеката на баща ти — отвърна му Джейд. В зелените й очи се четеше една особена възхита.
— Захвана се да разглежда книгите и едва не припадна от радост. Когато я оставих преглеждаше едно списание с последните новости в областта на корабоплаването.
Гуенет тутакси нареди на иконома да се качи горе и уведоми Алесандра, че вечерята е сервирана.
Джейд хвана съпруга си под ръка. Тя умираше от нетърпение да го разпита какво е решил семейният съвет, но не можеше да го направи, защото Колин и родителите му стояха твърде близко.
Кейн погали жена си, отмятайки червената буйна коса назад и се приведе да я целуне.
— Смятам, че можем да заемем местата си около масата — обяви Гуенет след като хвана мъжа си под ръка и се оттеглиха към трапезарията.
Колин понечи да ги последва, но Кейн го спря:
— Можем ли да поговорим по-късно на четири очи?
— Няма за какво да говорим — заяви Колин. По изражението на брат си бе познал, че очевидно ще иска да разговарят отново за Алесандра.
— Напротив, смятам, че има какво да си кажем — рече Кейн.
— Моля да ме извините, че ви прекъсвам — намеси се Джейд, — но току-що ме осени страхотна идея. Сещам се за Джонсън — не сте ли обмисляли кандидатурата му като подходяща партия за Алесандра? Спомняш ли си го, Колин — добър приятел е на Лайън? — припомни тя на зет си.
— Да, спомням си го.
— Е? — продължи Джейд, видимо озадачена от разсеяния отговор на Колин.
— Абсолютно съм сигурен, че Джонсън няма да има успех — бавно отбеляза Кейн.
— Защо не? — почуди се Джейд. — А на мен ми допада.
— На мен също — присъедини се Кейн, — но се боя, че Джонсън не се нрави твърде на Колин. И освен това, всичко е вече решено.
В мига, в който Джейд се канеше да възнегодува, Кейн и кимна многозначително с глава, като допълнително й намигна, за да не се засегне. После и прошепна: „По-късно!“, за да й стане ясно, че ще разбере всичко едва, когато останат сами.
Колин се извърна, но вместо да се отправи към трапезарията, бавно се заизкачва по стълбите.
— Влизайте, без да ни чакате. Трябва да поговоря с Алесандра.
Колин далеч не мислеше, че му е необходимо доста време, за да обясни на Алесандра, че й предлага женитба. Напротив, цялото това изпитание щеше да трае не повече от една минута. Въпросът бе — колко време щеше да е необходимо, за да получи отговора.
Библиотеката се намираше в дъното на дългия коридор. Алесандра стоеше права до прозореца. В ръцете си държеше дебела книга. Обърна се когато Колин влезе в библиотеката.
Той затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Намръщеният му поглед срещна усмивката на Алесандра.
— Приключихте ли семейния съвет? — запита го тя.
— Да.
— Да, разбира се — прошепна тя, след което се отправи към бюрото и постави книгата върху блока от попивателна хартия.
— И какво решихте? — попита тя, правейки неимоверни усилия да покаже пълна незаинтересованост.