Колин осъзна, че ще трябва да спре в кулминационния момент. Той издаде нисък гърлен звук и я целуна отново. Господи, как я желаеше! Ръката му се плъзна към гърдите й. Чувството на топлина в ръцете му го преизпълни с желание да се люби с нея.
Насила се отдели от тялото й. Алесандра залитна към него. Не осъзна как го обгърна с ръце докато той не й каза да го остави.
Беше толкова объркана от всичко, което се бе случило между тях, че не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Опита се да се извърне, но цялата трепереше от възбуда и едва се задържа на краката си.
Колин знаеше, че я бе смутил и объркал. Арогантната му усмивка издаваше мислите му.
— Това бе първата целувка в живота ми — заекна Алесандра, опитвайки се да се извини за жалкото си положение.
Колин не издържа. Отново я сграбчи и я целуна.
— А това бе втората ти целувка — прошепна той.
— Извинете ме — чу се бе гласът на Дженкинс, застанал на вратата. — Херцогинята настоятелно ви кани да се присъедините към всички в трапезарията.
Алесандра рязко се отдръпна от Колин. Действието й приличаше на реакцията на човек, в чийто очи внезапно е блеснал слънчев лъч. Страните й се зачервиха от неудобство. Тя надникна иззад рамото на Колин към иконома. Той, на свой ред, й се усмихна.
— Сега идваме, Дженкинс — заяви Колин, като не изпускаше от погледа си Алесандра, чието смущение го развесели.
Тя се опита да го заобиколи, но той хвана здраво ръката й, при което опитът й да се освободи се оказа безуспешен.
— Аз ще съобщя за решението ни по време на вечерята — каза й той, докато я пропускаше пред себе си на излизане от стаята.
— Не — възрази Алесандра. — Целувките ти не са променили нищо. Няма да се омъжа за теб и да разруша всичките ти безупречни планове.
— Алесандра, разбери — аз винаги печеля!
Тя въздъхна и изсумтя не твърде благоприличие. Колин стисна ръката й и я поведе надолу по стълбите. Тя едва успяваше да крачи заедно с него, почти подтичвайки.
— Мразя арогантните и самоуверени мъже, които си мислят, че винаги са прави — измърмори Алесандра.
— Аз също — съгласи се Колин.
— Имах предвид точно теб!
Господи, как й се искаше да изкрещи в ухото му: „Няма да се омъжа за теб!“
— Ще видим.
Той нямаше никакво намерение да се предава. Беше непреклонен. За жалост, Алесандра не падаше по-долу. Нейният настойник беше убеден, че тя сама ще избере своя съпруг, при което принудителните методи на Колин изобщо нямаше да помогнат в случая.
Вечерята бе твърде изнервяща. Стомахът на Алесандра бе свит на топка и тя едва можеше да преглътне каквото и да било. При нормални обстоятелства дори щеше да изпитва глад, но сега вече това бе невъзможно. Тя бе цялата в слух, очаквайки Колин да произнесе нещо, като в същото време се молеше той въобще да не си отваря устата.
Джейд поведе разговора:
— Както разбирам, регентът се е отбил при теб днес?
— Да — отвърна Алесандра — не бих си позволила да му разреша да посети дома на Колин, ако знаех, че е измамил партньора му по въпросите с наследството.
Джейд се усмихна и рече:
— Неговият партньор е мой брат. След това тя се обърна към херцогинята, за да обясни за какво става дума.
— Регентът получи права над наследството на снаха ми докато двете семейства все още враждуваха, и когато всичко приключи, той просто реши да запази парите за себе си. А сумата съвсем не бе малка…
— Наистина не би допуснала регентът да дойде тук, нали? — запита Кейн.
— Разбира се, че не — повтори Алесандра. — Защо изглеждаш толкова учуден. Домът на Колин е негова крепост, която е отворена само за добри приятели.
Алесандра се извърна към Джейд и пропусна да забележи многозначителните погледи, които двамата братя си размениха в този момент.
— Да познавате случайно лейди Виктория Пери? — попита тя.
Джейд поклати отрицателно глава.
— Не ми е познато такова име. Защо питаш?
— Безпокоя се за нея — призна Алесандра. Тя обясни откъде се познават с Виктория и какви са били вестите от последното й писмо.
— О, скъпа! Не мисля, че си струва отново да се връщаме към тази история. А и майка й навярно е безкрайно разстроена. Жестоко би било, ако продължим да се ровим в това.
— Колин е на същото мнение — спомена Алесандра, — навярно сте права. Нека оставим нещата да се развият от само себе си. Иска ми се да спра да се тревожа за нея.
Херцогинята насочи разговора към темата за най-голямата дъщеря. Това бе последната учебна година на Катрин и тя бе изградила вече хиляди планове за първия бал в живота си.