Церемонията бе предвидена за четири часа следобед. Цветята бяха доставени по обяд. Потокът от пратеници с поздравления не секваше. Алесандра остана в трапезарията, далеч от суматохата. Леля й явно бе решила да украси и библиотеката, помисли си Алесандра, като видя слугите да носят две огромни вази с цветя нагоре по стълбите. Гуенет навярно бе решила, че Хенри може да реши да се оттегли със сър Ричардс по някое време в библиотеката си.
Алесандра се накани да се оттегли в стаята си, за да се подготви за церемонията, но в този момент се появиха сестрите на Колин. Най-малката, Мериън Роуз, бе само на десет години, и толкова развълнувана, че ще участва в такова велико събитие, че едва се сдържаше. Мериън бе една щастлива изненада за родителите си, които след раждането на третата си дъщеря, бяха помислили, че Гуенет вече няма да може да има деца. Естествено, всички обичаха до безумие най-малката дъщеря, но единствена от трите трябваше да я пазят, за да не се разглези окончателно. Алисън бе на четиринадесет, Дженифър — на петнадесет, а Катрин току-що бе навършила шестнадесет.
Алесандра харесваше всички сестри на Колин, но нейна любимка бе Катрин — нещо, което тя не показваше по никакъв начин, за да не засегне останалите.
Катрин бе истинска наслада. Пълна противоположност на Алесандра, тя наистина бе нейна слабост. За едно нещо Алесандра признаваше, че завижда на Катрин — тя бе нечувано откровена и пряма. Никога не се налагаше да се гадае за какво си мисли. Катрин изказваше всяка своя мисъл. И тъй като твърде се вживяваше, често се стигаше до конфликти и недоразумения между нея и най-близката й приятелка Мишел Мари. Катрин нямаше никакви задръжки или спирачки. Алесандра често се съмняваше дали понятия като достойнство и благоприличие са й познати, но Катрин действително бе невероятно честен човек, най-честния, който Алесандра някога бе виждала.
Освен всичко, Катрин ставаше все по-хубава и хубава — с тъмноруси коси и светлокафяви очи. Беше по-висока от Алесандра поне с пет сантиметра.
Нито една от сестрите не знаеше предварително защо ги викат в Лондон и когато майката ги събра и съобщи за сватбата, Катрин първа нададе радостен вик. След това се хвърли към Алесандра и я прегърна силно.
— Мишел Мари навярно ще те убие, задето разруши плановете й — съобщи тя на Алесандра.
— Тя мислеше, че ще се омъжи за Колин и вече кроеше планове за това.
Гуенет с раздразнение извърна глава към Катрин.
— Та Колин никога дори не е виждал приятелката ти. Защо, за Бога, ще си въобразява, че ще се омъжва за него? Тя е твоя връстница, а Колин е доста по-голям от нея. Той е почти два пъти по-възрастен от нея.
В този момент Алисън и Дженифър също се хвърлиха да прегръщат Алесандра и тя едва успя да запази равновесие. И трите сестри говореха едновременно. Целият този хаос като че ли преумори донякъде Алесандра.
Нямаше стая за Мериън Роуз. Тя се опита да възнегодува, като се понамръщи, но бързо й мина. Тропна с крак, за да привлече вниманието и когато не успя, просто нададе сразяващ кръвта писък. Всички тутакси млъкнаха и й обърнаха внимание. Тогава тя просто се метна върху Алесандра.
Реймънд и Стефан се притекоха, тъй като бяха дочули писъка. Гуенет се извини за поведението на дъщеря си, нареди на Мериън Роуз да замълчи, след което заръча на телохранителите да се заемат с пренасянето на останалите каси с вино от избата.
Реймънд кимна на Алесандра. Тя се извини на сестрите на Колин и се доближи до него.
— Херцогинята държи френските врати да са непрекъснато отворени, а ние непрекъснато ги затваряме — не е твърде безопасно отварянето на врати зад къщата. Можеш ли да поговориш с нея? Колин ще побеснее, ако види всички врати и прозорци разтворени, когато пристигне.
— Ще се опитам да поговоря с нея — обеща Алесандра, — но се съмнявам дали ще се вслуша в думите ми. Най-добре е да се надяваме, че всичко ще мине добре и без неприятности. Само няколко часа още и няма да имате повече грижи и безпокойство.
Реймънд сведе глава и се оттегли. Във всеки случай, нямаше никакво намерение да седне и да чака нещата да се оправят сами. Двамата със Стефан бяха потресени от броя непознати пратеници с цветя, поздравления и подаръци. Беше просто невъзможно да се запишат имената на всички пришълци. Реймънд се отправи към кухнята. Той хвана един от слугите и му заповяда да отнесе съобщение на Колин. Херцогинята нямаше да се вслуша в думите на един пазач, но със сигурност щеше да послуша сина си.