Освен това, Реймънд се изкачи по стълбите, за да потърси херцога и да го уведоми за евентуалната опасност.
Времето напредваше. Милисънт Нортън и нейните помощнички се появиха, за да обяснят на Алесандра, че роклята я чака, окачена пред гардероба в спалнята й. Милисънт заяви без излишна скромност, че това безспорно е най-изисканата и прелестна рокля, която е ушила в живота си. Алесандра се съгласи и започна да поднася своите благодарности и комплименти на шивачката, като накрая обеща да положи всички усилия и много внимателно да облече деликатната рокля.
Гуенет се втурна във фоайето, тъкмо когато Милисънт и помощничките й се оттегляха.
— За Бога, Алесандра, часът е вече три, а ти още не си започнала да се подготвяш! Успя ли да се вземеш душ?
— Да, лельо.
— Момичетата се приготвят в момента. — При тези думи тя хвана Алесандра за ръката и я поведе нагоре по стълбите. — Джанет ще пристигне да ти помага веднага щом свърши със сресването на Мериън Роуз. Свит ли ти е стомаха от притеснение? Зная, че се вълнуваш. Но не бива да се безпокоиш за нищо. Всичко е готово. Ще бъде една красива сватба. Така че побързай, за да не закъснееш за собствената си сватба.
Херцогинята се засмя на собствената си шега, след което стисна приятелски ръката на Алесандра, за да й вдъхне кураж, преди да я отпрати към спалнята й. Алесандра дочу как Мериън Роуз молеше Джанет да пусне косите й свободно, след което се чу гласът на Гуенет, която й нареди да стои мирно.
Спалнята на Алесандра бе последната в коридора. Тя отвори вратата и влезе. Толкова бързаше, че първата й работа бе да се освободи на секундата от роклята си. Още преди да успее да затвори вратата, вече бе разкопчала всички копчета, които се намираха отпред. Тя свали дрехите си, отново се изми набързо и си наметна бял памучен пеньоар. Тъкмо пристегна колана около кръста си, когато вратата се отвори. Алесандра предположи, че това е прислужницата, която трябва да й помогне. И докато се обърне, някой внезапно я сграбчи отзад. Нападателят запуши с ръка устата й, преди да е успяла да извика за помощ.
Тогава дочу вратата на стаята да се затваря и заключва, и разбра, че в стаята и са влезли поне двама мъже. С огромно усилие остана спокойна. Реши да не се съпротивлява. Бе изплашена до смърт, но нямаше да позволи това да й попречи да разсъждава бързо. Можеше да изпада в истерия едва след това, когато се отърве от похитителите си.
Трябваше да прояви нечовешко търпение и да изчака възможността да се освободи. Нямаше нужда да вика, независимо от огромното си желание да го направи. Сестрите на Колин щяха мигновено да дотърчат, а тя не искаше никоя от тях да пострада.
Алесандра се поуспокои в мига, в който й хрумна план за действие. Щеше да търси съдействие едва когато се увери, че никой в къщата не е застрашен. Така щеше да е по-добре за всички. И тогава можеше да крещи, да се бори, да хапе и да ги накара да съжалят за това, че са посмели да я докоснат.
Някой почука на вратата. Изчадието, което бе я нападнало, я стисна още по-силно. Той й нареди шепнешком да отпрати човека на вратата, който и да е той.
Тя поклати глава в знак на съгласие преди нападателят й да бе освободил устатата й. Вторият мъж отключи вратата. В този миг Алесандра успя да го огледа добре — тъмнокос, с големи гъсти вежди и мазна кожа. Зловещото изражение на лицето му я накара да потръпне от ужас. По вида му личеше, че не би се замислил, ако трябва да причини болка някому. Мъжът зад нея размаха нож пред лицето й и каза, че ако посмее да вика за помощ, ще я унищожи. Това не я сплаши твърде много, защото бе сигурна, че той блъфира. Генералът имаше нужда от жива невеста, а не от мъртва. Тя се замисли дали да каже на ужасния мъж, че не се страхува за самата себе си, но после размисли. По-добре беше въобще да не спори с тях. Ако можеше да ги убеди, че няма да им се противопоставя, надеждите за някакво разрешение се увеличаваха.
Разрешиха й да отвори вратата само с няколко сантиметра. Отсреща стоеше Джейд, усмихвайки се радостно.
— За Бога, Алесандра, та ти още не си облечена. Мога ли да ти помогна?
Алесандра поклати глава.
— Нямам нужда от помощта ти, Катрин, но благодаря, че се обади. Защо не слезеш долу и ме почакаш със съпруга си? Сигурна съм, че твоят Хенри би искал да си до него, докато поздравява гостите.
Изражението на лицето на Джейд не се промени. Тя продължи да се усмихва, докато вратата се затвори. След това чу щракването на ключа и се втурна към стълбите.
Колин тъкмо влизаше във фоайето, когато Джейд стигна горната площадка. Мериън Роуз дотича от салона и се хвърли на врата на по-големия си брат. Той я вдигна, целуна я по бузката и след това се наведе да вдигне в другата си ръка дъщерята на Кейн — Оливия. Четиригодишното момиченце го целуна нежно.