Мислеше за сватбената нощ.
Алесандра седна срещу него. Беше напрегната, а ръцете й бяха здраво стиснати в скута.
Тя също мислеше за първата брачна нощ.
Колин отвори очи и видя свъсения й поглед Забеляза също, че тя чупеше ръце от вълнение.
— Нещо не е в ред ли? — попита той, вече почти отгатнал какво й е.
— Довечера…
— Да?
Тя отпусна рамене. Цялата пребледня. Изглеждаше в окаяно състояние. Колин едва се сдържа да не се разсмее. Помисли си, че ще е пълна простащина, ако й се присмее точно в това отчаяно положение. Алесандра беше невинна и наивна, очевидно се страхуваше от неизвестното и само той можеше да й помогне да се отърве от страховете си.
Той се наведе напред и хвана ръцете й в своите.
— Всичко ще бъде наред — увери я той.
Алесандра го погледна по начин, от който Колин разбра, че тя не му вярва.
— Означава ли това, че не си готов да преговаряш отново?
— Да преговарям за какво?
— За облагите.
Колин бавно заклати глава. Тя отдръпна ръцете си от неговите.
— Алесандра, всичко ще бъде наистина чудесно — повтори той.
— Ти можеш да го казваш, но аз нямам никаква информация, за да ти повярвам. Да имаш някакво пособие, което бих могла да прочета преди да си легна с теб в леглото?
Колин се облегна, изтегна крак и се вгледа в нея.
— Какво пособие например?
— Мислех си, че навярно имащ някакъв справочник… или нещо такова? — обясни тя. Опита се да спре да мачка ръцете си, за да не забележи Колин колко е изнервена. — Просто нещо, което да обяснява какво ще се случи… — добави тя, като присви рамене. — Просто съм малко любопитна, разбираш ли?
Колин разбра, че тя е уплашена до крайност. Той кимна така, че Алесандра да помисли, че е повярвал на лъжата й, а после запита:
— Не ми ли каза веднъж, че игуменката ти е разказала всичко, което трябва да знаеш?
Тя замълча. Колин търпеливо чакаше отговора. Алесандра обърна поглед към прозореца. Навън беше тъмно, но луната огряваше достатъчно улицата, така че тя можа да я разпознае и да разбере, че са съвсем близо до дома. Каза си, че няма да се паникьосва. Беше голяма жена и да се обърква или вълнува просто не й прилягаше.
— Алесандра, отговори на въпроса ми — нареди Колин.
Опитвайки се да скрие вълнението си и да прозвучи равнодушна, Алесандра обясни:
— Игуменката проведе един дискретен разговор с мен, но сега разбирам, че не ми е казала всичко необходимо.
— А какво точно ти каза тя?
Алесандра не желаеше да продължава разговора по тази тема и вече бе съжалила, че изобщо го започна.
— Ами, това-онова… — каза тя и повдигна рамене.
Колин не можеше да й позволи да се отърве ей така.
Каляската спря пред дома на Колин. Алесандра тутакси посегна към резето. Колин хвана ръката й и напомни:
— Не си ми отговорила все още.
Тя втренчи погледа си в ръката му, хванала здраво нейната. Беше поне два пъти по-голяма и, мили Боже, как не бе обърнала внимание на тези огромни ръце преди? Никога не бе предполагала, че ще трябва да легне с него. Сега си спомни за това и си помисли, че трябваше да минат поне няколко години, преди да свикне с тази идея… Колко глупаво и наивно изглеждаше всичко това. Алесандра изглеждаше като пълна глупачка в този момент.
Действително трябваше да си остане монахиня, помисли си тя.
— Игуменката прецени, че не съм достойна за Светия орден — изтърси тя, а след това въздъхна с облекчение. — Обясни ми, че не съм смирена достатъчно.
Алесандра се опита да смени темата. Колин беше напълно наясно какво предстоеше.
— И какво ти каза игуменката за брачното ложе?
Тя отново загледа ръката му, която бе покрила изцяло нейната и отговори:
— Тя каза, че женското тяло е като храм. Ето, всичко ти казах. Ще ме пуснеш ли да сляза. Бих искала да изляза от каляската.
— Още не — отрече Колин с нежен тон, който донякъде я успокои.
— Искаш да ти кажа всичко дума по дума, така ли?
Колин се усмихна при вида на киселата й физиономия.
— Да — потвърди той — нека чуем всичко.
— Колин, ако не си забелязал вече, тази тема ме дразни извънредно много.
— Забелязах.
Алесандра долови нотка на присмех в гласа му, но не повдигна очи да се увери, защото ако го беше видяла да се усмихва, със сигурност щеше да се развика.
— Нима не ти досади този разговор?
— Ни най-малко — отвърна Колин.
Алесандра отново се опита да освободи ръката си от неговата. Той я задържа. Господи, колко непреклонен и упорит бе Колин. Тя разбра, че няма да слезе от каляската, докато не разкаже всичко.
— А мъжете са длъжни да го боготворят… — изтърси отново тя.
— Какво, къде? — обърка се Колин.