Колин се съгласи с нея. Той изскочи пръв и се обърна да й помогне при слизането. Двамата телохранители внимателно наблюдаваха принцесата. Тяхната задача бе да й осигурят сигурна защита — под ключ.
Фленаган се появи на вратата в очакване на новата си господарка. Той пое пелерината й, преметна я през ръцете си и след това поднесе своите сърдечни поздравления.
— Ако желаете да се качите веднага, бих си позволил да приготвя банята ви, принцесо — предложи той.
Идеята за една топла вана, след този изпълнен със стресове ден, наистина й допадна. Щеше да й е втората вана за днес, но игуменката навремето й бе казала, че личната хигиена е нещо като вярата към Бога, така че в случая спокойно можеше да си го позволи.
— Ще поговорим с Колин в кабинета му — уведоми тя Фленаган — А след това ще взема вана.
— Защо първо не се изкъпеш — предложи й Колин. — И без това имам да прегледам някои документи.
Беше чиста лъжа. Колин нямаше никакво намерение да работи в самия ден на сватбата си, но бе сигурен, че една вана ще помогне на Алесандра да се отпусне и разсее след тежкия ден.
Не беше малко всичко, което й се случи днес в деня на тяхната сватба. И въпреки че изглеждаше по-малко разтревожена и овладяла вече емоциите си, Колин знаеше, че нервите й са изопнати до краен предел.
— Както пожелаеш — съгласи се Алесандра и се обърна, следвайки иконома по стълбите. Колин ги придружи.
— Надявам се, че сватбата е била много красива — предположи Фленаган.
— О, да — отвърна Алесандра въодушевено. — Всичко мина отлично. Нали, Колин?
— За малко да те отвлекат — припомни й Колин.
— Да, но като забравим това, всичко останало бе чудесно, нали?
— И те тероризираха…
— Да, но…
— Те унищожиха булчинската ти рокля.
Алесандра се спря на крайното стъпало и изгледа Колин. Очевидно не й бе приятно да й се напомни за всичко станало.
— Всяка булка иска да си мисли, че нейната сватба е била най-великолепната — заяви тя.
Той й намигна.
— Значи е била великолепна — примири се Колин.
Тя се усмихна доволна.
Фленаган изчака, докато Алесандра и Колин продължиха да се заяждат в спалнята. Същевременно Стефан и Реймънд носеха допълнителни кофи с вряла вода, която изливаха в овалната вана. Икономът предвидливо бе разопаковал багажа и бе поставил бял халат и хавлия на леглото й.
Алесандра се наслади истински на горещата вана. Действително успя да се отпусне и да се разтовари от цялото напрежение. Изми косата си със сапун, ухаещ на рози, след което седна до камината да я подсуши. Алесандра не бързаше, защото знаеше, че Колин е зает с работа. Навярно бе изгубил ценно време.
Едва след около час, тя понечи да го обезпокои. Косата й бе напълно изсушена, но след като наметна пеньоара си, тя разресва къдрите си в продължение точно на десет минути. Горещата вода и топлината на камината я направиха сънлива, а на нея не й се искаше да заспи, докато изслушва Колин.
Тя слезе до кабинета му, почука на вратата и влезе.
Колин не бе на бюрото си. Алесандра не знаеше дали е слязъл долу или е в спалнята си. Реши да го изчака в кабинета, предполагайки, че той ще иска да говори с нея там. Отправи се към бюрото, за да вземе лист хартия. Тъкмо се пресягаше за писалка и мастилница, когато Колин се появи на вратата на своята спалня.
Видът му я накара да се сепне. Той, очевидно, също бе взел душ, тъй като косата му все още бе мокра. Не беше облечен, като се изключи черния панталон, който бе разкопчан.
Колин бе невероятно добре сложен. Кожата му — с бронзов оттенък и гладка, зад която изпъкваха мускулите му, й напомни за пантера. Очертаните мускули потръпваха леко при всяко негово движение. Гърдите му бяха покрити със ситни къдрави косми, които оформяха буквата V към кръста му.
Алесандра не посмя да погледне по-надолу.
Колин се облегна на вратата, скръсти ръце на гърдите си и се усмихна. Лека червенина изби по бузите й. Тя сгъваше и разгъваше несъзнателно листа, който бе взела от бюрото, като отчаяно си налагаше да се държи хладнокръвно и равнодушно. Освен всичко, бе сигурна, че само ако той е спокоен и уравновесен с нея, само тогава и тя ще се пребори със страха си. Разбира се, щеше да е трудно, защото Колин никога досега не бе имал работа с девица, а видът на Алесандра в белия й халат вече го възбуждаше. Видът й наистина го подтикваше да действа. Очите му се спряха на устните й и той си помисли какво удоволствие ще може да му доставят тези пълни, сочни и леко недоволно дръпнати надолу устни.
— Колин, за какво си мислиш?
Не мислеше, че ще е добре да й каже истината. Вместо това й върна въпроса: