— Чудех се какво ли правиш с хартията?
Нервността й попречи да се концентрира бързо. Трябваше първо да погледне към ръцете си и чак след това да осъзнае какво я пита Колин.
— Водех си записки — изстреля тя.
— Записки? — Колин повдигна учудено едната си вежда.
— Да. Мислех да си водя записки, докато разговаряме, за да не пропусна нещо важно. Нима има нещо нередно?
Безпокойството й спадна от неговата развеселеност.
— О, колко си организирана — отбеляза той.
Тя се усмихна.
— Благодаря. Баща ми е този, който ме научи колко важно е да си организиран. След това ме пое игуменката.
О, да можеше да спре да говори несвързано.
— Колко голяма беше, когато баща ти почина?
— На единадесет.
— И все пак помниш…
— О, да, спомням си всичко, на което ме е учил. Това бе единственият начин да му засвидетелствам уважението и обичта си. А аз наистина се радвах на часовете, прекарани заедно с него. Той с удоволствие говореше за своите бизнес сделки, а аз се чувствах щастлива, когато ме включваше в разговорите.
До този момент Алесандра бе направила от листа хартия едно смачкано топче. Колин се чудеше дали усеща какво прави.
— Ще записвам само ключови думи — поясни тя.
Той бавно поклати глава.
— Няма нужда да си водиш записки. Ще запомниш всичко, което ти кажа.
Чувстваше се невероятно горд от себе си. Желанието да се изсмее надделя, но той с голямо усилие го преодоля отново.
— Добре тогава — рече Алесандра, обърна се към бюрото и постави хартията обратно на мястото й. Чак сега забеляза какво бе направила с листа. Тя го захвърли в кошчето за боклук и обърна поглед към Колин.
Топлото излъчване от очите му я изпълни с наслада, а тази негова чудесна, леко изкривена, усмивка накара сърцето й да забие силно. Тя пое дълбоко въздух и си наложи да запази хладнокръвие.
Мили Боже, Колин бе тъй красив. Без да се усети, тя изтърси мисълта си на глас.
Той се разсмя в отговор. Развеселеният му вид не я обърка, напротив — тя също се усмихна.
— …като за дракон — пошегува се тя.
Начинът, по който Колин я погледна, я притесни изключително. Трябваше да направи нещо с ръцете си и тя просто ги сключи.
— Ще разговаряме ли най-после?
— Ей сега — обяви той — само че сега се сещам, че не успях да те целуна, както трябва, на сватбената церемония.
— Нима?
Колин поклати глава и я повика с пръст. Алесандра стана и бавно прекоси стаята, за да се изправи пред него.
— Ще ме целунеш ли сега? — попита тихичко тя.
В отговор Колин се отдръпна бавно от вратата, за да прегърне Алесандра. Тя инстинктивно понечи да отстъпи назад, но се спря. Спомни си, че не се страхува от Колин, а и няма смисъл да се дърпа, след като сама желаеше да я целуне. Тя пристъпи към него и прошепна:
— Обичам начина, по който ме целуваш…
— Зная.
Усмивката на лицето му бе арогантна. Знаеше, че Алесандра е нервна в момента. Нейните объркани чувства го забавляваха.
— Откъде си толкова сигурен? — запита го тя, обмисляйки хитър отговор при положение, че Колин дадеше някакво обяснение.
— Начинът, по който ти реагираш, ми подсказва, че харесваш когато те докосвам.
Предварителният й план да блесне с някакъв хитър израз, пропадна. Затрудни се изключително с обмислянето на отговора. Единственият виновен за това й положение бе естествено Колин. Топлината, която се излъчваше от очите му, я възбуждаше.
Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, погледна надолу и видя как развързва колана на пеньоара й. Опита се да го възпре, но още преди да срещне ръцете му, гои вече сваляше халата от раменете й.
— Защо го направи?
— Стори ми се, че ти е топло.
— О!
Пеньоарът се свлече на земята. Нощницата й бе толкова прозрачна, че Колин можеше да види всички очертания на тялото й. Алесандра се опита да прикрие нещо като насъбра диплите на дрехата. Колин не й разреши да се защити. Той я притисна здраво към себе си.
— Прегърни ме, Алесандра. Задръж ръцете си, докато те целувам.
Тя обви врата му с ръцете си, докато той се приведе и лекичко ухапа устните й. После близна с език долната й устна. Алесандра цялата изтръпна. Тя го стисна по-здраво и впи уста в неговата. Гърдите й опряха неговите и непознатото чувство от допира до неговата кожа я накара да изпусне дълбока въздишка. Гърдите й внезапно натежаха, а зърната им се втвърдиха Не бе неприятно като усещане, само непознато и странно. Тя отново се устреми към него, като се опита да прикрие истинското си желание. Не искаше Колин да си помисли, че се е осмелила, въпреки че истински желаеше да е по-смела. Топлината, която тялото му излъчваше, я възбуди и тя се стремеше да се доближи още повече до него.