— Колин! — изстена Алесандра и се изви към него, загубвайки изцяло контрола над себе си. Тя издаде дълбок дрезгав стон, докато ръцете му галеха цялото й тяло. Устните им отново се сляха в страстна целувка, а ръката на Колин се плъзна по бедрата й между краката. Тя опита безуспешно да го спре. Пръстите му бавно и внимателно разтвориха срамните устни, след което той оттегли ръката си. Внезапно палецът му намери клитора и започна да го дразни, така че нямаше начин да не я подлуди. Той симулира акт с пръстите си, докато не я накара да загуби напълно контрол над мислите си. Единственото усещане бе наслада. Никоя жена не бе реагирала така открито в леглото с Колин. Той самият загуби контрол над себе си.
— Скъпа, толкова си стегната — прошепна той.
Алесандра едва успя да се концентрира над това, което й каза Колин.
— Причиняваш ми болка, моля те… — изстена тя.
Не знаеше какво иска от него, но бе сигурна, че ще полудее, ако той не стори нещо, за да направи поносимо това сладко мъчение.
Накрая той реши, че е готова. Издърпа ръцете й от чаршафа и обви с тях врата си. С коляното си разтвори краката й и обхвана с ръце ханша й, за да я приближи максимално към себе си. Насочи члена си между нейните крака и усети топлината на нейната възбуда. Бавно натисна и усещайки бариерата на нейната девственост, поспря за секунда. После се опита нежно да преодолее пречката. Оказа се трудно. Устата му бе свита, дишането — учестено, като че ли току-що бе пробягал цяла миля, но удоволствието бе несравнимо. Знаеше, че й причинява болка. В същото време Алесандра изплака и се опита да го отблъсне.
Той се опита да я успокои с цялата нежност, на която бе способен.
— Скъпа, всичко ще бъде наред. Болката няма да трае дълго. Прегърни ме. О, мила, не мърдай така… недей още!
Опитът да го направи нежно още повече удължи времето, през което тя изпитваше болка… а това едва не го уби. Челото му бе цялото в пот. Имаше чувството, че ще полудее, ако не го направи на момента.
Той я притисна към себе си, повдигайки ханша й после се отпусна със силен тласък към нея. Тя извика. Болката, която изпитваше в момента, бе равностойна по силата си на неговото удоволствие. Алесандра отново се опита да го отблъсне. Но теглото му бе непреодолимо. Той се чувстваше на върха на щастието, а нея усещаше като част от себе си. Той преодоля желанието да се отдели от нея за миг и отново се отпусна върху й. Искаше да й даде възможност да се нагоди към тялото му. Алесандра издра раменете му с нокти. Колин знаеше, че тя иска да се освободи от него. Опита се да я целуне отново, но тя извърна глава. Вместо това той целуна ухото й, после бузата, правейки всичко възможно да задържи контрола си над нея, така че да успее да запали страстта й отново. По страните й се стичаха сълзи, от гърдите й се дочу сподавен плач.
— Скъпо мое, не плачи. Съжалявам. За Бога, не можех да не ти причиня болка. След няколко минути ще премине. Ще се почувстваш толкова добре. Прегърни ме, мила. Прегърни ме.
Безпокойството в гласа му я успокои много повече, отколкото самите му думи. Насладата се бореше с болката. Тя бе толкова объркана от противоречивите чувства, че не знаеше какво да направи. Искаше той да спре, а същевременно не искаше да се отдели от нея. Усети топлия му дъх в ухото си. Едновременно с това долови рязък звук. Това я разтърси. Не знаеше какво става с нея. Тялото й се бореше за свобода, но от какво? Тя самата не знаеше. Желанието да мръдне внезапно се появи, и всеки неин нерв се изопна в настойчиво очакване.
— Искам да се помръдна — произнесе тя с тих объркан глас.
Колин се отпусна настрани, облягайки се на лакътя си. В очите й блестеше страстта, и което бе най-важното — вече не плачеше.
— Аз също искам да се движа. Искам да се отдръпна, а след това отново да потъна в теб. — Гласът на Колин бе прегракнал от вълнение. Тя инстинктивно го притисна към себе си. Реши да провери дали наистина й е минало и вече е по-добре. Само преди миг имаше чувството, че е разкъсана на парчета, но сега възбудата не бе така силна, и когато тя се отмести към него, не почувства никаква болка. Какво бе нейното учудване, когато усети наслаждение.
— Сега е… по-добре.
Колин като че ли чакаше само тези думи. Устните им се сляха в страстна целувка. Желанието за любов напираше отвътре. Той бавно се отдели от нея и след това с тласък се отпусна върху й. Актът го изпълни с невероятна наслада. А когато тя го обви с краката си и се повдигна, за да посрещне следващия му тласък, той зарови лицето си в нежната й шия, изгаряйки от щастие. Напрежението, с което се изпълни цялото му тяло бе мъчително и едновременно с това сладко, Колин не бе изпитвал подобно чувство преди. Алесандра бе като пламък в ръцете му, а нейните непринудени естествени реакции го потресоха до дъното на душата. Тя нямаше никакви задръжки и това безкористно самоотвержено поведение го накара да бъде и той такъв. Леглото изскърца при енергичните му тласъци. Отново и отново. Той не мислеше за нищо друго — важното бе, че и двамата изпитваха огромно удоволствие в този момент.