И тогава те изпитаха най-после крайното, върховното чувство. Отначало тя почувства невероятно облекчение. След това инстинктивно се притисна здраво към него и усети неговия оргазъм.
Трябваше й доста време, за да се опомни. Тя прегърна съпруга си и се понесе на вълните на блаженството. Част от съзнанието й даваше да разбере, че се чувства закриляна и спокойна, докато се притиска до Колин. Не беше необходимо да се контролира. Той щеше да се грижи за нея. Алесандра затвори очи и се остави на мислите и чувствата си, свързани с това, което току-що се бе случило.
Никога не бе се чувствала в такава безопасност и толкова свободна.
Колин обаче имаше противоположни усещания. Бе потресен от това, което току-що му се бе случило, тъй като никога досега в целия си живот не бе губил напълно самоконтрол. Никога. Беше изплашен до смърт. Кожата й, нежна като коприна, и тези изкусителни бедра бяха замъглили напълно съзнанието му. Уж тя бе невинната, а той — опитният. Въпреки това тя беше го направила напълно безпомощен и беззащитен, Не успя да се овладее и в края, когато двамата достигнаха върха на удоволствието. Тогава се почувства зависим от нея толкова, колкото и тя бе зависима от него през цялото това време. Мили Боже, това го изплаши неимоверно много. За пръв път в живота си Колин се почувства уязвим, хванат в клопка.
Те все още бяха слети в едно цяло, Колин бавно се отдели, преди притегателната й сила да го бе завладяла отново. От удоволствие при това си движение, той чак изскърца със зъби. Нямаше сили да се отдели напълно от нея, но в същото време съзнаваше, че е твърде тежък, за да го издържи дълго време. Ръцете й обвиваха врата му. Той се протегна и нежно ги сне от себе си. Наведе се да я целуне по шията и усети ускореното туптене на сърцето й. Обзе го арогантно мъжко задоволство, след като установи, че тя още не бе излязла от състоянието на наслада.
В следващата минута той се излегна по гръб. Пое дълбоко въздух и затвори очи. Усещането от любовната сцена витаеше около тях. Колин усещаше още аромата й, и Бог му бе свидетел, че отново почувства желание да я люби.
Алесандра внезапно се отърси от мислите си и се обърна към него. Изправи се леко, облягайки се на лакът, за да го погледне в очите.
Намръщеният му вид я смути.
— Колин? Добре ли си? — прошепна тя.
Той обърна погледа си към нея. Само за секунда израза на лицето му се смени. Не искаше да издаде уязвимостта си пред нея. Той се усмихна, след това я погали с ръка по лицето.
Алесандра се отпусна в ласкавите му ръце.
— Очаква се от мен да те запитам дали ти си добре — обясни той в отговор.
Тя изглеждаше повече от добре. В очите й още личеше страстта, устата й бе изсмукана от целувки, косите й бяха разпилени от едната й страна. Колин си помисли, че това е най-чувствената жена в целия свят.
— Причиних ти болка, нали?
Тя бавно кимна. Забеляза, че Колин не бе така разтревожен този път…
— Аз бях…
— Разгорещена?
Тя се изчерви. Колин се разсмя. След това я притегли към себе си, разрешавайки й да свре лице в гърдите му.
— Малко късно е да се объркваш, нали? Или си забравила каква беше само преди няколко минути?
Не беше забравила. Въпреки това се изчерви от притеснение само при мисълта за необузданата си и едва ли не разюздана реакция. Колин отново се развесели. Алесандра нямаше нищо против присмеха му. Най-чудното нещо в света й се бе случило току-що и тя нямаше никакво намерение да позволи то да бъде разрушено. Чувството на топлина все още витаеше около нея, карайки я да се чувства едновременно и сънлива, и безкрайно щастлива.
— Не бях твърде горда, нали?
— Да не искаш да кажеш, че не си била горда, когато ме молеше да не спирам?
Той леко я обгърна, докато изчакваше отговора й.
— Нима съм го направила?
Почудата в гласа й го накара да се усмихне.
— Да, действително го направи.
— Беше хубаво, нали? — въздъхна Алесандра.
Колин се разсмя:
— Беше нещо повече от хубаво.