Алесандра бързо отмести поглед към брадичката му. Нямаше намерение да му позволи да усети колко е объркана. Трябваше да се държи като достойна и изтънчена дама.
— Добро утро, Колин! — Алесандра едва позна гласа си. Лицето й пламна мигновено като огряно от огън. Отстъплението бе единственият избор. Тя реши да опита да се изправи лице в лице с него малко по-късно, когато успееше да си възвърне самоконтрола.
— Виждам, че си зает — каза Алесандра, отстъпвайки бързо назад. — Ще сляза долу.
Тя с обърна и тръгна. Гласът на Колин я спря:
— Алесандра?
— Да?
— Ела тук.
Тя се върна обратно. Колин се облегна назад в стола си и я повика с пръст. Алесандра повдигна рамене, опита да се усмихне и влезе в кабинета. Спря при бюрото. Това, очевидно, не се хареса на Колин. Той се пресегна и я прихвана, за да я доближи до себе си. Алесандра се престори на равнодушна. Колин не трябваше да се досеща какво чувстваше тя в този момент. Той я загледа продължително и попита:
— Ще ми кажеш ли какво ти е?
Раменете й потръпнаха леко.
— Не е лесно да се скрие нещо от мъж като теб — призна тя.
Той се намръщи.
— След като никога няма да се опитваш да криеш каквото и да било от мен, този факт няма никакво значение, нали?
— Не, разбира се.
Той изчака още една-две минути и след като Алесандра не обясни нищо, я запита отново:
— Кажи ми какво те безпокои?
Тя сведе очи към пода.
— Просто се чувствам… неловко да те видя след…
— След какво?
— След онова, което се случи снощи.
Лека руменина покри страните й. Колин изпита удоволствие да наблюдава реакцията й. Това дори го възбуди донякъде. Той я придърпа в скута си, след което повдигна брадичката й, усмихвайки се приветливо.
— Е, и?
— Дневната светлина, след онова, което се случи между нас снощи, ме обърква и дразни отчасти.
— А мен споменът ме кара да те желая отново.
При това директно признание Алесандра разтвори широко очи от изненада.
— Но нима можеш? — възкликна тя.
— Разбира се, че мога — отвърна й Колин. Тя поклати глава и прошепна:
— А аз не мога.
Колин се намръщи:
— Защо да не можеш?
Алесандра се изчерви от притеснение:
— Нима не е достатъчно това, че ти казах, че не мога?
— Но за Бога, това не е достатъчно обяснение!
В следващия миг тя погледна към скута си.
— Ти усложняваш нещата — призна тя — и ако майка ми беше тук, щях да поговоря с нея, а сега…
Тя не продължи. Тъгата, проличала в думите й, го накара да забрави раздразнението си. Очевидно, Алесандра беше обезпокоена от нещо, което той трябваше да узнае на всяка цена.
— Можеш спокойно да ми се довериш. Нали съм твой съпруг? Не бива да има някакви тайни между нас. На теб ти хареса онова, което се случи снощи.
Всичко това й прозвуча страшно арогантно.
— Може би… — отвърна тя само, за да уязви самообладанието му.
Колин издаде изумлението си.
— Може би?! Ти се разпадна в ръцете ми — прошепна той и от спомена гласът му стана леко дрезгав. — Нима успя да забравиш толкова бързо?
— Не. Не съм забравила, Колин. Ти ми причини болка.
След като изстреля тия думи, Алесандра загледа Колин в очакване той да й се извини. Тогава можеше да му каже за това, че кърви и че няма да може да я докосва отново.
— Скъпа, аз знаех, че ще ти причиня страдание.
Топлината на гласа му и мъжественото излъчване на Колин я накараха да потрепери. Тя се отпусна в скута му. В същия момент той я целуна бързо, за да я задържи. Алесандра нямаше никакво понятие към какво водеше целия им разговор — беше седнала така уютно в скута му, че Колин изпита сладката тръпка на възбудата.
Алесандра преодоля смущението си, но се подразни от безчувствеността и арогантността на съпруга си. Той обаче съвсем не изглеждаше гузен.
Киселата й физиономия го накара да се усмихне.
Колин започна да й говори с мек утешителен глас:
— Скъпа моя, никога вече няма да те боли както първия път.
Тя поклати глава и не посмя да го погледне в очите, а вместо това насочи поглед към брадичката му.
— Ти не разбираш… — прошепна тя — Случи се нещо…
— Какво?
— Видях петна от кръв по чаршафите и…
Колин най-сетне разбра. Прегърна я силно, притискайки я до гърдите си. Две неща минаха през ума му. От една страна, пожела да я задържи, а от друга — не искаше тя да забележи усмивката на лицето му. Можеше да си помисли, че й се надсмива.
Алесандра от своя страна съвсем не желаеше да я прегръща, но той беше доста по-силен и по-упорит от нея в този момент. Той трябваше да я утеши, независимо от това дали тя го искаше или не. Когато тя най-после се отпусна в ръцете му, Колин въздъхна и опря брадичката си в косата й.