— И ти си помисли, че нещо не е наред, така ли? Трябваше да ти обясня. Съжалявам. Напразно си се безпокоила.
Нежният тон на гласа му я успокои само донякъде. Още не бе сигурна дали да му вярва.
— Какво искаш да кажеш — че е трябвало да получа кръвоизлив? — гласът й звучеше подозрително, а тя изглеждаше ужасена от самата идея за всичко това.
Без да се смее, Колин потвърди думите си.
— Да. Така трябваше да стане.
— Но това е… варварщина!
Колин поклати отрицателно глава. Каза й, че намира всичко това за удовлетворяващо, при което Алесандра си помисли, че е истински садист.
Тя бе живяла в една общност с монахините.
Когато постъпи в манастира бе малко момиченце, а когато го напусна — бе вече жена. Никога не бе имала възможността и правото да разговаря с когото и да било за онова, което й се случва, за всички физиологични промени в тялото й, нито пък за чувствата, свързани с това. Колин намираше, че е истински късмет това, че нейната чувственост не бе разрушена или засегната от нещо. Игуменката може да не е разговаряла с нея по въпроса за половия живот, но поне не й бе напълнила главата с безсмислени глупости, които можеха да я наплашат. Освен това в манастира бяха издигнали в култ свързването с някой в брак, с помощта на думи като храм и обожествяване или боготворене и дори прилагателни от сорта благороден и заслужаващ си, така че собственото виждане на Алесандра по тези въпроси не можеше да се свърже с понятия като падение или непочтеност.
Неговата млада съпруга приличаше на пеперуда, която току-що се събужда за света. Собствената й чувственост и страст навярно бяха я изплашили до смърт.
— Радвам се, че монахините не са те наплашили с какви ли не неверни неща? — отбеляза Колин.
— Защо биха го сторили? — искрено се учуди Алесандра. — Обетът, който даваме, когато минаваме под сватбено було е свещен. Би било истински грях ако се подиграем със светото тайнство.
Колин бе толкова доволен от нея, че не се въздържа и я прегърна силно. Извини се тутакси, тъй като тя се подразни, макар и без повод, просто защото не очакваше такава реакция от негова страна. После подробно й обясни защо кървенето е напълно нормално. И тъй като игуменката й бе казала, че появата на дете е благородния и заслужаващ си резултат от такъв един акт на сливане между двамата, Колин се възползва да добави как зачева една жена. Обясни й разликата между мъжа и жената и бавно я обгърна с ръце. Непринудената лекция продължи около двадесет минути. Макар и объркана в началото на неговото обяснение, Алесандра постепенно преодоля стеснението си, благодарение на напълно сериозния вид на Колин.
Тя го засипа с въпроси относно устройството на неговото тяло. Колин отговори изчерпателно на всички нейни запитвания.
Когато той свърши, тя изпита невероятно облекчение. Отдели се от него, мислейки да му поблагодари за търпението, с което й разясни всичко, но топлият блясък в очите му я накара да забрави какво бе намислила да каже. Вместо това тя го целуна.
— Наистина ли повярва, че никога вече няма да можем…
Алесандра го прекъсна:
— Разтревожих се, че няма да можем повече.
— Желая те.
— Чувствам се твърде изтощена — прошепна тя. — А и ти току-що спомена, че ще ми трябват няколко дена да се възстановя.
— Има и други начини човек да получи удоволствие.
Тя наостри любопитно уши.
— Нима? — запита го с тих шепот.
— При това никак не са малко — добави той.
Начинът, по който той я гледаше, я направи крайно нетърпелива. Някъде в стомаха си тя почувства тихо гъделичкане и странно внезапно желание да се доближи до него. Тя обви врата му с ръцете си и се усмихна.
— Колко например?
— Стотици — преувеличи Колин.
Начинът, по който я гледаше, издаде напрежението му. Тя се опита да се пошегува.
— Тогава няма да е зле този път да си водя записки докато ми обясняваш. Не бих искала да пропусна нещо.
Той се разсмя и поясни:
— Нагледно е далеч по-забавно, отколкото ако си водиш записки.
— Моля да ме извините, милорд, но долу ви чака един посетител.
При това съобщение на Фленаган, Алесандра едва не подскочи от коленете на Колин. Той не й позволи да се отмести. Продължи да я гледа, докато питаше слугата си:
— Кой е?
— Сър Ричардс.
— По дяволите!
— Не го ли харесваш? — попита Алесандра.
Колин въздъхна. После вдигна Алесандра от скута си и се изправи.
— Разбира се, че го харесвам. Само че знам, че не мога да го отпратя, защото на всяка цена трябва да го видя. Фленаган, покани го да се качи.