— Не — отвърна Фленаган. Той се изправи и заобиколи леглото. — В Англия повечето съпружески двойки спят отделно. Това е просто традиция.
Алесандра почувства известно облекчение. Фленаган продължи обяснението:
— Разбира се, братът на Колин — Кейн не спазва тази традиция. Стърнс е верният слуга на маркиза. И мой чичо — добави Фленаган с гордост. — Та той веднъж подхвърли, че неговият господар и жена му никога не спят отделно.
Тя на момента почувства отново същото ужасно мъчително усещане за обида. Разбира се, че Кейн и Джейд ще спят заедно. Та те се обичаха. Тя бе готова да се обзаложи, че херцогът и херцогинята също споделяха една спалня, тъй като привързаността и любовта им бяха изключителни.
Алесандра изправи рамене. Нямаше никакво намерение да пита Колин защо не я желае в леглото си тази вечер. Все пак, имаше си своя гордост. При това вече й бе станало ясно как гледаме на брака им Колин. Отначало си подстрига косата, сега пък искаше от нея да спи сама в спалнята си. Нека бъде така, реши тя. Нямаше да позволи някой да накърни чувствата й. Не, в никой случай нямаше да допусне това. Щеше да е истинска неприятност да споделя леглото му. Не й трябваше топлината му през нощта и нямаше да пропусне много, ако той не я прегърнеше тази вечер.
Алесандра осъзна, че всички тия лъжи не й вършат никаква работа и престана да прави опити да се успокои. Вместо това тя реши да си намери някакво занимание, така че да ангажира вниманието си с нещо друго.
Фленаган приключи с оправянето на леглото. Алесандра го последва до трапезарията. Вратата на кабинета бе затворена. Едва след като преминаха и се поотдалечиха, тя запита иконома колко ще продължи разговора между Колин и Ричардс.
— Директорът носеше дебела папка с документи когато пристигна, така че смея да предположа, че ще прекарат поне един час в разговори.
Този път Фленаган сгреши с около няколко часа. Беше някъде след два часа следобед, когато той понесе подноса с храната нагоре по стълбите. След като се върна, уведоми Алесандра, че двамата мъже все още се ровят в документите.
В три часа трябваше да пристигне Дрейсън, а междувременно Алесандра се опитваше да прегледа цялата кореспонденция, която бе пристигнала от сутринта. Повече от петдесет писма съдържаха поздравления, а друга не по-малка купчина съставляваха поканите. Алесандра раздели различните писма според съдържанието им, а след това направи и подробен списък за всичките. Тя подаде на Фленаган пакета с покани, които щяха да отклонят. После написа специално съобщение до Нийл Пери, в което го молеше да й отдели поне един час от времето си да обсъдят положението с неговата сестра.
— Трябва да напомня на милорд да ви наеме прислужница и постоянна секретарка — отбеляза Фленаган.
— Не — отрече Алесандра, — нямам нужда нито от едното, нито от другото, освен ако ми откажеш помощта си от време навреме. При това твоят господар е твърде зает, за да се занимава с подобни работи. Такъв един допълнителен разход не би бил подходящ за него.
Непреклонният тон, с който тя изрече тези думи, недвусмислено показа на иконома, че е по-добре да се вслуша, отколкото да върши своеволия. Той кимна покорно.
— Твърде мило от ваша страна да проявявате загриженост за финансовите дела на съпруга си. Така няма шанс скоро да обеднеем — прибави той с усмивка.
Да, сега не бяха бедни — помисли си Алесандра. Още повече, ако Колин се опиташе да се възползва от нейните капитали.
— Твоят господар е много своенравен и упорит — прошепна тя.
Фленаган не разбра от какво бе предизвикано това изказване. В този момент на вратата се почука. Той се извини и се отправи да отвори.
Във фоайето влезе Морган Аткинс. Той забеляза Алесандра и я приветства с усмивка.
— Приемете сърдечните ми поздравления, принцесо! Току-що разбрах за сватбата. Надявам се, че сте много щастлива.
Алесандра понечи да се изправи, но Морган й направи знак да остане седнала. Той обясни, че е закъснял за срещата с Колин и директора.
Морган наистина бе един приятен мъж. Той се поклони дълбоко преди да последва Фленаган нагоре по стълбите. Алесандра го гледаше, докато се скри от очите и. Колин очевидно не беше прав — Морган Аткинс изобщо не беше кривокрак.
След около още двадесет минути сър Ричардс и Морган слязоха заедно по стълбите. Взеха си Довиждане с Алесандра и си тръгнаха.
Дрейсън влезе в момента, в който директорът и новият му помощник напуснаха.
— Аз съм крайно разтревожен, принцесо — обяви Дрейсън веднага щом поздрави всички. — Можем ли да се уединим някъде?
Реймънд и Стефан стояха във фоайето заедно с Фленаган.