Те винаги се появяваха на секундата, когато дойдеше нов посетител. Алесандра бе убедена, че няма нужда повече от тяхната защита, след като вече се бе омъжила и със сигурност бе убягнала от генерала, но осъзна, че двамата телохранители ще си вършат работата дотогава, докато ги освободят. Тя бе решила да не допусне това да се случи преди да им е намерила подходяща работа в Лондон. И двамата бяха изразили желание да останат в Англия и тя щеше да стори всичко необходимо, за да ги устрои. Това бе най-малкото, което можеше да направи за тях, като благодарност за изключителната им преданост.
— Нека идем в салона — предложи Алесандра.
Дрейсън кимна. Той изчака принцесата да мине пред него, а след това се обърна към Фленаган.
— Сър Холбрук вкъщи ли си е днес?
Фленаган кимна утвърдително. Дрейсън изглежда се успокои и попита:
— Имаш ли нещо против да го доведеш? Мисля, че ще пожелае да чуе ужасната новина.
Икономът се обърна и забърза нагоре да изпълни поставената задача.
Дрейсън влезе в салона и се настани срещу Алесандра.
— Ужасно сте намръщен — каза тя. Отпусна ръце в скута си и се усмихна. — Нима става дума за толкова ужасна новина, сър?
— Всъщност ви нося две лоши новини — започна Дрейсън с отпаднал глас. — Съжалявам, че ще трябва да ви обезпокоя на втория ден след сватбата — и като въздъхна, продължи: — Моят човек ме информира току-що, че една голяма част от вашите средства, всъщност всичките средства от сметката ви, не могат да бъдат освободени.
Както изглежда, някакъв генерал на име Айвън, е открил начин да конфискува богатството.
Алесандра почти не се трогна от новината. Тя бе леко смутена от обяснението, което Дрейсън й даде.
— Доколкото знам, парите трябваше да са прехвърлени до момента в банката в Австрия, не съм ли права? — попита Алесандра.
— Да, бяха прехвърлени.
— В такъв случай генерал Айвън няма юридически права там.
— Той бие в съвсем друга посока, принцесо!
— Какво всъщност, е направил той? Изтеглил е парите от банката или е замразил сметката?
— Какво значение има това?
— Първо ми отговорете и след това ще ви обясня какво имам предвид.
— Замразил е сметката. При това банката няма да му разреши да пипне парите, но служителите са били заплашени от него и няма да освободят средствата за прехвърляне в английската банка.
— Това значи, че пред нас стои дилема — заключи Алесандра.
— Каква дилема, принцесо? Аз бих казал, че това е направо катастрофа. Нима нямате представа колко пари стоят просто така в онази банка. При това тези пари са голяма част от богатството ви!
Дрейсън приличаше на оплаквач. Алесандра се опита да го успокои.
— Все още притежавам достатъчно, за да живея нормален живот — напомни му тя. — Благодарение на твоите добри и надеждни инвестиции няма опасност да се превърна в бреме за когото и да е, най-малкото за своя съпруг. Въпреки това, съм разтревожена от новината. Ако генералът се е надявал да се омъжа за него, тогава защо би…
— Той е знаел, че сте напуснали манастира — поясни Дрейсън. — И както предполагам, е разбрал, че ще му избягате. Решил е да ви отмъщава, принцесо — заради предизвикателството.
— Отмъщението винаги е било добър мотив — намеси се внезапно Колин, който в този момент влизаше в салона. Алесандра и Дрейсън се обърнаха към него. Агентът се изправи. Колин се обърна, затвори вратата след себе си, след което се доближи до тях и седна на канапето до Алесандра. После махна с ръка на Дрейсън да седне отново.
— Според мен няма нищо хубаво в отмъстителността, Колин! — обяви Алесандра.
Тя отново се обърна към Дрейсън:
— Мисля, че зная как да освободим средствата. Ще напиша писмо на игуменката, като й предоставя право над всичките средства. Банкерите може да са се изплашили ужасно от генерала, но си мисля, че игуменката не е по-малко страшна от него. О, да, мисля, че това е единствения възможен начин, Дрейсън. Свещеният орден действително се нуждае от парите, а аз — не.
При тези думи Колин поклати глава и отбеляза:
— Баща ти доста се потруди да натрупа това състояние. Не би трябвало да го отстъпиш така.
— Защо ми е на мен?
Дрейсън вметна една реплика относно сумата, за която ставаше дума, при което Колин видимо пребледня, а Алесандра само сви рамене.
— Мисля, че каузата си го заслужава в този случай. Баща ми щеше да одобри подобно решение. Игуменката и останалите монахини се грижеха за майка ми, докато тя боледуваше. Тяхната обич и внимание бяха изключително големи. Сигурна съм, че баща ми нямаше да има нищо против. Ще напиша писмото и ще подпиша пълномощното преди да си тръгнеш, Матю.