— Какъв например?
Колин сви рамене.
— Помисли за нещо друго — обърна се той към Алесандра — Между впрочем, какъв друг въпрос трябваше да обсъдим?
Дрейсън се сепна. Започна да обяснява, после изведнъж спря. Прокара пръсти през сивите си коси и се изкашля. След това продължи:
— Получи се една много деликатна ситуация. Честно да си кажа — доста противен бизнес.
— Да? — наостри уши Колин, като видя, че брокерът не продължи веднага.
— Някой от вас запознат ли е с Акта за застраховка-живот от 1774 година?
И без да остави възможност на Алесандра или Колин да отговорят на въпроса му, Дрейсън продължи:
— Никои не обръща внимание на законите днес? А това, за което говоря, е минало преди доста време.
— С каква цел? — запита Алесандра, без да може да се досети накъде всъщност, за Бога, водеше целият този разговор.
— Разкрихме един особен или по-точно срамен вид дейност — обясни Дрейсън. — Съществуват аморални типове, които се занимават със застраховане на живот, а след това самите те наемат убиец, така че да си приберат печалбата. Да, колкото и покъртително да звучи, това е самата истина, принцесо!
— Но какво общо има това с…
Колин я прекъсна:
— Алесандра, остави Дрейсън да обясни всичко до края?
— Да, разбира се — прошепна тя.
Дрейсън се обърна към Колин.
— Не са много фирмите, които въобще познават този Акт в днешно време. Преди години, той си е изиграл ролята, но за тогавашната обстановка… Както и да е, до мен достигна информация, че е била издадена застрахователна полица на името на жена ви. Датата е от вчера на обяд, а сумата е твърде висока.
Колин възкликна от изумление. Алесандра се притисна към него.
— Кой би направил такова нещо? И защо?
— Съществуват определени условия и съответни срокове — поясни Дрейсън.
— Чух, че съпругата на Наполеон била застрахована, но само за един месец — прошепна Алесандра. — А също така, знам, че херцогът на Уестминстър е застраховал коня си. Това ли имаш предвид като говориш за срочни застраховки, Матю?
Брокерът кимна.
— Да, принцесо. Точно това имам предвид.
— Кой е подписал тази полица? — запита Колин, като едва сдържаше гнева си.
— Кой я издава, Лойд ли? — запита Алесандра.
— Не — обясни Матю — твърде висока репутация имат, за да се въвлекат в подобна бъркотия. Полицата е подписана от „Мортън & синове“. Те са престъпниците в случая. Те ще отнесат всичко, тъй като сумата е голяма. Аз нямам нищо общо с тях — добави той, — но един мой приятел е вътре в играта и именно той ми съобщи тази новина, когато съвсем случайно се срещнахме.
— Кажи ми подробности — нареди Колин. — Какъв е срокът?
— Един месец.
— Кой има изгода, ако тя умре?
— Мъжът, който е поръчал договора, е пожелал да остане в анонимност.
— Има ли право на това? — попита Алесандра.
— Да — отговори Дрейсън. — Твоят чичо Албърт понякога също го прави, като използва само инициалите си и дори и тях не би сложил някъде, ако не иска, принцесо. Освен това застрахователите са подписали клетва за дискретност.
Дрейсън се обърна отново към Колин:
— Това е причината, поради която не успяхме да разкрием с моя приятел кой стои зад цялата тази мръсна история? Във всеки случай, съм готов да се обзаложа, че е същият мошеник, който е блокирал сметката на жена ви.
— Генерал Айвън?! Не може да бъде — възкликна Алесандра. — Колин и аз се оженихме едва вчера и той не може да е в течение на всичко.
— Предпазни мерки — предположи Дрейсън.
Колин разбра какво се опитваше да каже Дрейсън. Той прегърна мило жена си и заяви:
— Генералът вероятно е дал разпореждания на някои от хората си да те следват. Просто се опитва да се забавлява. Той е един неудачник. Очевидно е знаел, че нямаш намерение да се омъжиш за него. Избяга му твърде неочаквано и сега сигурно е бесен.
— Изключително е безсърдечен, не смяташ ли?
Колин можеше да предложи още поне стотина епитета за генерала, но предпочете да се съгласи:
— Да, жесток е.
— Матю, наистина ли смяташ, че „Мортън & синове“ ще подпишат такава полица?
— В случая не е полица, а договор, принцесо — поправи я Дрейсън.
— Каква е разликата между двете неща?
— Ако вашият съпруг застрахова кораба си, той получава полица в защита срещу евентуално произшествие. Докато договорът е нещо съвършено различно. Поне гаранцията, която „Мортън & синове“ ще получат е различна — промърмори Дрейсън. — Става дума за един облог, но прикрит под наименованието застрахователна полица, така че да не противоречи на Акта от 1774 година. Ето защо, за да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че те наистина ще подпишат такова споразумение. Спомням си един подобен случай, за който дълго се говореше в Лондон. Когато съпругата на маркиза на Ковингам го дарила със син, мигновено била издадена застрахователна полица за една година на името на детето. Сумата била огромна и се изплащала само в случай на смъртта на детето.