Бракът, помисли си Алесандра, всъщност бе една много сложна сделка.
Колин нямаше време да се замисли над всичко. Потъна в кабинета си веднага след вечеря, за да работи. Явно, това, че се бе оженил нямаше да промени навиците му. Беше се посветил на построяването на една империя, и никой, дори и една нежелана невеста, не можеше да се бърка в плановете му. Колин нямаше намерение да седне и търпеливо да й разясни всичко.
Алесандра далеч не бе притеснена от неговата позиция.
Напротив, допадаше й това, че се вживява в плановете и целите си. Освен това тя в нищо не се съмняваше — Колин можеше да постигне всяка поставена цел. Беше силен, прекалено умен и невероятно дисциплиниран.
Алесандра нямаше никакво намерение да му пречи, нито да му налага някакви ограничения. Последното нещо, което Колин желаеше, бе една залепена за него съпруга. И все пак, тази нощ, когато тя приключи с работата си, истински желаеше той да дойде при нея. Щеше да е приказно да заспи отново в прегръдката му, да чувства тялото му близко до своето през нощта. Харесваше й как я докосва, как я целува…
Алесандра изохка на глас. Никога нямаше да може да се съсредоточи над собствените си задачи, ако не спреше да мечтае за съпруга си непрекъснато. Тя с усилие се отърси от мислите си и се опита да се върне към работата.
Бе почти полунощ, когато Колин влезе в стаята й. Бе обут само в черни панталони, които бе разкопчал, и, които се свлякоха още преди да стигне до леглото.
Не изглеждаше да се притеснява от голотата си. Алесандра вместо това, трябваше да направи опит да демонстрира равнодушие.
— Приключи ли? — запита го тя, насочила срамежливо поглед към леглото си. Лицето й почервеня, а гласът й бе вече полуприглушен.
Колин се усмихна и потвърди:
— Да, вече съм напълно готов.
— Готов за какво?
Колин се опита да не се разсмее.
— Алесандра, няма защо да се смущаваш.
— Ни най-малко не съм смутена.
В този миг тя бе способна да го гледа право в очите, произнасяйки тази досадна лъжа. Колин определи това като голям напредък. Той отметна чаршафите и легна в леглото. Алесандра бързо отмести записките си настрани.
Колин се облегна и дълбоко и шумно въздъхна. Очевидно нарочно й даваше време да се отпусне. Ако Алесандра се зачервеше още малко, можеше направо да се възпламени. Ръцете й видимо трепереха като се протегна за записките си. Той не разбираше защо тя бе толкова нервна, но реши да поизчака и след това да я разпита. Излишните въпроси в момента само щяха да усложнят положението.
— Студено ли ти е?
— Не.
— Ръцете ти треперят.
— Може би ми е малко студено. Косата ми бе леко влажна след банята, а аз не си направих труда да я изсуша.
Колин се протегна и я прегърна. Усети напрежение в жилите й и започна да я масажира. Тя затвори очи и изпусна лека въздишка на удоволствие.
— Какво работиш? — попита я той.
— Това е списъка със задълженията на всички — един за Фленаган, един за готвачката, отделно за Реймънд и Стефан, както и няколко за мен самата. О, и главния списък! Току-що ги завърших.
В следващия миг тя сгреши като го погледна. Мигом загуби мисълта си. Не можеше дори да си спомни дали бе завършила обяснението за бележките си.
За всичко бе виновен той — с това невероятно излъчване, с тези красиви очи и толкова очарователна усмивка със снежно бели зъби… Алесандра действително забеляза всичко това, но същевременно изгуби нишката на мисълта си. Ако затвореше очи, това нямаше да помогне, тъй като все още щеше да усеща топлината на тялото му, да отпива от аромата на чистота и мъжественост, които той излъчваше.
— Какво е главен списък?
— Моля?
Той се усмихна и повтори: главен списък?
Колин знаеше, че е смутена. Макар и усмивката му да не го издаваше, той се забавляваше от нейното объркване. Междувременно тя успя да си възвърне отчасти самоконтрола.
— Това е списък на всички онези списъци, които изброих.
— Направила си списък на списъците си?
— Да, разбира се.
Колин избухна в смях така, че чак леглото се разтърси.
Алесандра се възмути от реакцията му и отсече:
— Колин, списъците са ключ към истинската организираност.
В гласа й се четеше властност. И тъй като тя реагира твърде спонтанно и искрено, той успя да прекрати смеха си.
— Разбирам. А къде си научила този съществен факт?
— Игуменката ме научи на всичко, което трябваше да зная за начина на организация.
— А беше ли тъй обстоятелствена, както и по отношение на интимните въпроси…