Алесандра не му разреши да завърши.
— Далеч по-обстоятелствена беше! За другото… просто не й бе лесно да разговаря с мен. Тя, все пак е монахиня и е дала обет за целомъдрие още преди години. Предполагам, че сега си обясняваш нейната сдържаност, нали? Тя не е имала някакъв богат опит.
— Не, не си и представям да е имала голям опит — съгласи се Колин.
Той се изтегна в леглото. Алесандра се изтегли настрана, за да му освободи повече място, докато той най-сетне се намести удобно. Протегна се и се прозя, като почти бе заел цялото място.
В същото време взе списъците на Алесандра и ги постави до себе си от другата страна на леглото, духна двете свещи и й обърна гръб. Алесандра отпусна ръце в скута си и си наложи със сила на волята да остане спокойна, без да нервничи.
— Без организация, щеше да се възцари анархия.
Бе доста глупаво да казва подобно нещо, но не можа да измисли нещо по-добро. Умираше от желание да го попита какво търси в леглото й. Нима имаше намерение да спи с нея всяка нощ? Не, помисли си Алесандра. Това нямаше никакъв смисъл. Неговото легло бе много по-голямо и доста по-удобно.
Алесандра реши да засегне темата за това дали ще спят заедно. Вече бе напълно спокойна. Пък и в крайна сметка, той й беше съпруг и напълно нормално изглеждаше да обсъдят нещо толкова интимно.
В нощта се дочу тътнеж от гръм. Тя така се стресна, че едва не падна от леглото. Колин успя да я хване преди да се изхлузи и я притисна до себе си.
— Стряскаш ли се от гърмежи?
— Не — отговори тя. — Колин, чудех се…
— Съблечи нощницата си, скъпа — нареди й той в същия миг.
Командата му я сепна.
— Защо? — попита го тя.
— Искам да те докосна.
— О!
Тя не помръдна.
— Алесандра? Какво ти е?
— Объркваш ме — прошепна тя. — Мислех си, че ти би искал да…, а после Фленаган ми каза, че… е, аз не го сторих.
Алесандра си даде сметка, че говори абсолютни безсмислици. Тя спря обясненията си и се сети, че той й нареди да съблече нощницата си. Искаше й се Колин да не я гледа така. Искаше й се да е още по-тъмно в спалнята. Огънят в камината осветяваше достатъчно цялата стая и самото легло. Знаеше, че не бива да се смущава от нищо. Колин й бе съпруг и вече беше видял всеки сантиметър от тялото й. Алесандра мразеше тази своя стеснителност и й се искаше да бъде непринудена като него.
И все пак, как можеше да не се притеснява след като бяха женени едва от два дни. Тя реши да му признае колко нелепо се чувства, за да насъбере малко време да преодолее срама и притеснението си.
Колин я стресна, докосвайки с ръката си бедрата й. Той понечи да повдигне нощницата й нагоре. Алесандра насила се възпря да отблъсне ръцете му от себе си.
— Какво правиш? — попита го тя, останала почти без дъх, и осъзнавайки колко глупав е въпроса й. Тя твърде добре знаеше какво вършеше Колин.
— Само ти помагам — отвърна той.
— Нима не забелязваш колко съм изнервена?
— Да, забелязах. — Гласът му издаваше насмешка, но едновременно и тази невероятна топлина. След като цял ден бе жадувал да я докосне и на моменти едва се концентрираше над задачите си, като се улавяше, че мисли за нея, сега най-после щеше да осъществи насъбралото се в него огромно желание да я има.
— Все още се притесняваш малко от мен, нали? — попита я той.
Тя погледна нагоре. Малко да се притеснява? Тя си мислеше, че всеки момент ще експлодира от напрежение и смущение.
Колин прехвърли нощницата през главата й и я пусна отстрани на леглото. Алесандра спонтанно понечи да се покрие със завивките. Само че Колин нямаше намерение да й разреши да се скрие от погледа му и нежно я отви.
Беше толкова добре сложена. Гърдите й — закръглени, сочни и красиво оформени. Розовите зърна бяха вече втвърдени, готови, благодарение на самия него — си помисли той самодоволно. Той не предполагаше, че кожата й е настръхнала поради хлада в стаята. Тялото й вече реагираше на близостта с неговото, а той дори още не я бе докоснал.
Колин й се наслаждаваше. Тя бе извърнала очи към завивките.
— Не съм свикнала да спя без нощница.
— Няма да спим, скъпа моя.
Тя усети, че се усмихва.
— Зная.
Бе решила, че неловкото й положение е продължило достатъчно дълго, но цялата й решителност беше отлетяла някъде далеч. Обърна се към Колин. Погледът му — толкова топъл и загрижен, й помогна да стане по-смела.
Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.
Бе чудесно да го усеща толкова близко до себе си. Космите по неговите гърди я галеха приятно. Тя въздъхна лекичко от удоволствието и отново се притисна към него. Колин на свой ред също изпусна въздишка. Той я прегърна силно и я притисна така че тя усети възбудата му. Бе заровила лице в гърдите му. Той повдигна брадичката й и леко и доближи главата си до нейната.