Реакцията й изпълни Колин с диво желание. Той искаше да я удовлетвори първо, а след това да я научи как да му достави удоволствие, но невероятно искреният начин, по който тя откликна на действията му, замъгли съзнанието му. Стоновете, които издаваха насладата, изпитвана от Алесандра, го накараха силно да пожелае да я люби. Едва осъзнаваше какво прави. Желанието го превзе изцяло. Движенията му се ускориха и станаха по-силни и груби — Колин коленичи над нежните й бедра, придърпа ръцете й зад врата си и я облада. По челото му изби пот, дишането му се учести, почувства пълно сливане с нея и сви челюстите си в момента, в който членът му изцяло проникна в тялото й. Колин я усещаше като част от себе си. Влагата по неговата и нейната кожа го накара да почувства как го побиват тръпки от удоволствието. Той замря, а по лицето му пролича невероятното блаженство, което изпитваше в момента.
— Боли ли те, скъпа?
Дори да бе искала да му отговори, Алесандра не успя, тъй като той обхвана устните й в нежна целувка. Безпокойството в гласа му прониза чувството на сладка омара и сладострастие, тя понечи да му отговори „да“, защото наистина я болеше, но не успя, а и нямаше смисъл да го стори. Удовлетворението й бе всепоглъщащо и много по-всеобхватно в този миг. Тя трепереше от необходимостта да се освободи. Колин обаче не бързаше да се помръдне. Алесандра обви бедрата му с краката си и се притисна към него. Думите не бяха необходими в момента, за да разбере Колин, че тя го желаеше още и още.
Колин зарови лицето си в извивката на врата й и започна енергично да движи члена си. Натискът, който упражняваше не бе отмерен, но силен и отривист — трудно му бе да контролира каквото и да е в този момент. Страстната реакция на Алесандра го изгаряше, предизвикваше го още повече, и той изпита невероятно силно желание да се потопи целия в нея.
Искаше му се сладката агония и екстаз никога да не спрат. Отново и отново потъваше в тялото й. И колкото повече самата тя го обгръщаше, толкова по-силно бе чувството на наслада, докато накрая той дочу приглушено името си и усети, че моментът на кулминацията в любовта им е дошъл. Алесандра почти бе достигнала оргазъм, когато той усети максимално напрежение и в следващия миг успя да изхвърли члена си силно в тялото й. Усети облекчение, което граничеше с усещането, че може да не издържи от силата на чувствата. Помисли си, че умира и се пренася в рая. Отпусна се върху нея, издиша силна струя въздух и изстена. Такова удовлетворение не бе изпитвал досега. Опита да се усмихне, но не успя. Беше абсолютно обезсилен.
Алесандра се върна към действителността бавно и постепенно. Чувстваше се защитена в топлата прегръдка на съпруга си. Ужасът и паниката, обзели я преди секунди, сега отстъпваха постепенно и почти изчезнаха, докато Колин си поемаше въздух.
— Господи, страхотна си! — произнесе той и се отпусна по гръб. Той очевидно не бе свикнал да говори изискано и с комплименти, помисли си Алесандра с усмивка. Но това нямаше никакво значение. Беше страшно доволна от себе си, тъй като го бе удовлетворила. Може би беше редно също да го похвали от своя страна. Тя се обърна настрани към него, постави ръка на гърдите му, точно там, където се усещаше как бие сърцето му, и прошепна:
— И ти си страхотен. Най-добрият мъж, който съм виждала. Колин широко отвори очи.
— Та аз съм първият мъж, с който си спала, е помниш ли?
— Помня, разбира се.
— Нито един мъж няма да те докосне повече, Алесандра! Ти си моя.
Алесандра не се смути от собственическото чувство, което той демонстрира. Всъщност, тя дори намираше за приятно и грижовно неговото отношение към нея, защото се усещаше чувството му за отговорност. Тя изцяло му принадлежеше и самата мисъл, че може да стори онова, което току-що правиха с него, с някой друг мъж, я отблъскваше. Имаше само един мъж и това бе Колин. И този мъж й принадлежеше изцяло.
Тя се облегна на рамото му и промълви:
— Не бих искала никой друг, освен теб.
Колин изпита удоволствие от пламенното й признание и се приведе да я целуне по челото, за да й даде да разбере какво чувства в този момент. Изминаха няколко минути в мълчание. Алесандра си мислеше за всичко, което току-що й се бе случило и се опита да свърже всичко в някаква логическа връзка, която да обясни поведението й.
Оказа се съвършено невъзможно, тъй като реакцията на действията на съпруга й нямаха нищо общо със здравата логика.
— Колин?
— Да?