— Обещай ми, Алесандра! — повтори той.
— Не!
Колин не вярваше на ушите си.
— Не?!
Тъй като лицето й все още бе заровено в гърдите му, той не успя да види изражението й и Алесандра се възползва от това като направи подходяща за случая гримаса. Господи, колко груб изглеждаше сега Колин. Ръката му я притисна по друг начин. Навярно една добра съпруга в такъв случай би предпочела да угоди на мъжа си, предположи Алесандра.
Тя си помисли, че не е родена да бъде идеалната съпруга и нито един мъж — дори и самият Колин — не можеше да дирижира нейните действия.
Да иска разрешението му! Тя се оттегли от прегръдката му и приседна. Косата и бе паднала, покривайки половината й лице. Тя я отметна през рамото си и го погледна право в очите.
— Женитбата е нещо ново за теб, Колин, и ще трябва да искаш обещанието ми едва когато ти кажа, че…
— Моля те да ме поправиш, ако сгреша — прекъсна я той, — но нима не сме женени съвсем отскоро и то доста отскоро?
— Да…
— В такъв случай, женитбата е нещо съвършено ново и за теб, толкова колкото и за мен.
Тя кимна.
— Всичко това няма значение, Алесандра, защото клетвата е една и съща и никога не се е променяла. Съпругите се подчиняват на своите мъже.
— Нашата женитба не е като всички останали — отряза го тя. — Спомни си, че ние с теб стигнахме до определено споразумение, преди да дадем клетва пред Бога. Очевидно си забравил за това и по тези причини аз нямам основание да се подчиня на оскърбителната ти команда. Ще си позволя да ти припомня, че и двамата се споразумяхме да не изпадаме в колебания и съмнения.
— Не, това не е вярно.
— Това бе негласно споразумение между нас двамата. Казах ти, че не искам съпруг, който да се колебае, а ти призна същото за себе си.
— Какво общо има всичко това с нашия разговор, по дяволите?
— В случая имам предвид не толкова колебание, колкото опит за намеса. На няколко пъти ти ми даде ясно да разбера, че не желаеш моята намеса или помощ в какъв да е род бизнес и твои сделки. В случая бих искала да се възползвам да те помоля да не се месиш в моите дела по същия начин!
Алесандра чувстваше, че не може да намери сили да го погледне в очите. Недоверчивият и скептичен поглед на Колин окончателно я изнерви. Тя сведе очи към брадичката му и каза:
— Моят баща никога не би си позволил да забрани нещо на мама. Бракът им се основаваше на взаимно доверие и уважение. След време ми се иска да вярвам, че ще успеем да постигнем същия вид съглашателство.
— Приключи ли? — попита я той.
Алесандра изпита облекчение като видя, че Колин не й се сърди. Дори допусна, че той ще размисли за всичко, което му каза на един дъх. Той я бе изслушал твърде внимателно и същевременно не беше позволил арогантната й природа да се изяви.
— Да, благодаря за вниманието, с което ме изслуша.
— Погледни ме! — нареди й той.
Тя незабавно повдигна очи към него. В продължение на минута-две Колин си замълча. Погледът му я накара да се разтревожи. Изразът на лицето му нито за миг не издаваше какво именно си мислеше в този момент Колин. Невероятната му способност да прикрива мислите и чувствата си изключително много я поразяваше. Дори отчасти му завиждаше за това умение. Искаше й се да притежава същото умение за самоконтрол.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита тя, усещайки, че едва изтърпява това мълчание.
Той кимна, а Алесандра се усмихна.
— Няма да разговаряш с виконта за неговата съпруга!
Бяха точно там, където бяха достигнали преди малко в спора си. Очевидно, Колин не бе чул и дума от това, което му бе казала. Алесандра отново изпита желание да го срита. Е, разбира се, не го стори, защото бе благовъзпитана млада дама, а и това далеч нямаше да му помогне да разбера колко разгневена бе в този момент.
Боже, този човек можеше да накара и самата игуменка да изругае от досада и раздразнение.
Колин направи усилие да не се усмихне. Твърде важен бе въпросът, за да го обръщат на смях, а само Господ му бе свидетел колко трудно можеше да се удържи да не се разсмее на незаменимо нейно изражение. Алесандра изглеждаше така сякаш искаше да го убие всеки момент.
— Обещай ми, Алесандра!
— Е, добре — извика тя. — Ти победи. Няма да безпокоя виконта.
— Не става дума кой ще спечели и кой ще изгуби в този спор — подчерта Колин — Самият виконт действително си има достатъчно собствени грижи. Не ми се иска точно ти да ги увеличиш.
— Ти въобще не се доверяваш на преценките ми, Колин!