— Мили Боже!
— Чу ли какво ти наредих? — попита той.
Тя не му отвърна. Стана от леглото, наметна си халата и влезе в неговата спалня. Колин я последва.
— Какво правиш?
— Лягам си в твоето легло.
— Защо?
— Защото тук ми е мястото.
Тя побърза да се мушне под завивките и само след минута вече спеше. Колин я поотви, наведе се и я целуна по веждите.
Фленаган го чакаше в хола. Колин се приближи и даде инструкциите си на иконома. За следващите тридесет дни, къщата щеше да се превърне в малка крепост. Никой друг, освен най-близките роднини, нямаше да бъде допускан вътре.
— Да се предотврати влизането на непознати и нежелани гости и е по-лесно, отколкото да за държа вашата принцеса вътре в къщата, милорд.
Това предсказание на Фленаган не бе далеч от истината. Битката започна по-късно същата сутрин. Икономът откри новата си господарка да седи на пода в спалнята на Колин. Беше обградена от купчини обувки на съпруга си.
— Какво правите, принцесо?
— Колин има нужда от нови обувки — обяви тя.
— Но той в момента има поне пет чифта, които никога не е носил. Пристрастен е към старите си обувки марка „Хезиан“, дори когато днес са на мода „Уелингтънс“.
Алесандра се бе загледала в подметките на обувките.
— Фленаган, забелязваш ли, че подметката на лявата обувка е съвсем леко износена?
Икономът се наведе и погледна към обувката, която Алесандра повдигна към него.
— Изглежда чисто нова — отбеляза той, — но доколкото знам, той е носил тия обувки…
— Да, действително са обувани — прекъсна го тя, повдигайки дясната обувка. — Ето, тази например е доста износена, нали?
— Какво имате предвид, принцесо?
— Фленаган, нека всичко това си остане между нас двамата. Не бих искала Колин да узнае за нашия разговор. Той изпитва неудобство заради крака си.
— Няма да спомена никому нито дума.
Тя кимна доволна.
— Оказва се, че контузеният крак на Колин е малко по-къс от десния. Бих искала някой майстор да направи известни поправки по тези обувки.
— Да не би да имате предвид да се направи едната подметка малко по-дебела? Колин ще забележи, принцесо.
Тя поклати глава.
— Мисля си за някакъв по-специален вид подметка или стелка от мека кожа, която да увеличи разстоянието. Кой изработва обувките на Колин?
— Този чифт е направен от Хоуби — отговори Фленаган — Всички господа, които са в крак с модата, си поръчват обувките при него.
— В такъв случай, не можем да се обърнем към него. Не искам някой да разбере за този експеримент. Трябва да открием някой друг.
— Има един Къртис — спомни си Фленаган след кратко размишление, — той изработваше обувките на бащата на Колин. Вече се е пенсионирал, но живее в Лондон и може би ще ви помогне.
— Веднага отивам да го видя. Ще взема само един чифт от обувките на Колин. Ако имам късмет, той няма да забележи, че са изчезнали.
Фленаган енергично заклати глава.
— Не можете да напускате къщата. Аз сам бих изпълнил поръчката — изстреля бързо той, като забеляза, че Алесандра бе готова да започне да спори. — Ако ми напишете какво точно искате от Къртис.
— Да, добре — съгласи се тя, — ще направя един списък с варианти. Чудесна идея! Ще можеш ли да идеш този следобед?
Икономът се съгласи незабавно. Алесандра му подаде чифта и след това се изправи.
— Ако всичко е наред, ще накараме Къртис да направи един чифт „Уелингтънс“ за Колин. Фленаган, имам още една молба към теб.
— Да, принцесо?
— Би ли отнесъл едно съобщение до сър Уинтърс? Бих искала да ми се обади днес следобед.
— Да, разбира се. Мога ли да си позволя да ви запитам защо искате да се видите с лекаря?
— Този следобед няма да се чувствам твърде добре.
Фленаган заекна:
— Вие сте? Но откъде знаете…
Тя въздъхна и продължи:
— Ако ти обясня всичко и те помоля за дискретност, ще трябва да лъжеш господаря си. Не можем да позволим това да се случи, нали?
— Не, разбира се, че не.
— Ето, сам виждаш, Фленаган, че е по-добре да не знаеш.
— Колин има нещо общо с това, нали?
Алесандра се усмихна и отклони въпроса:
— Да, може би.
Тя остави Фленаган да подрежда останалите чифтове обувки и се оттегли в стаята си, за да подготви съобщението за обущаря. Обувките, които щеше да му изпрати, бяха направени от мека черна кожа. В писмото тя добави, че се надява Къртис да съумее да разтегли обувките достатъчно, така че да може да сложи допълнителната стелка без проблеми.
После тя изпрати съобщение и до сър Уинтърс с молба да я посети в четири часа.
Лекарят бе абсолютно точен. Стефан го придружи до салона. Малко се намръщи като чу настояването на Алесандра да ги остави сами, но в отговор получи само усмивка от нейна страна.