— Вашият съпруг изрично ни нареди да не допускаме никого другиго освен преките ви роднини — прошепна той.
— Сър Уинтърс е като член на семейството ни — отряза го тя. — А аз никак не се чувствам добре, Стефан. Имам нужда от помощта му.
Телохранителят се сконфузи и побърза да се оттегли. Алесандра на свой ред се почувства леко гузна от безсрамната си лъжа. Чувството й за вина обаче изчезна доста бързо — в момента, в който се сети, че всичко това бе заради здравето на Колин.
Тя притвори френската врата след Стефан. Сър Уинтърс стоеше в очакване. В едната си ръка носеше кафява кожена чанта. Алесандра го покани да седнат на канапето.
— Ако сте неразположена, нима не следва да сте в леглото си, принцесо? — попита лекарят.
Тя се усмихна и обясни:
— Не съм толкова болна. Само гърлото леко ме дразни и това е всичко.
— В такъв случай — един горещ чай и ще се оправите. А също и глътка бренди, може би.
Белокосият мъж бе толкова сърдечен и загрижен, че тя не можеше да си позволи да продължи да го лъже.
— Извиках ви съвсем по други причини — призна тя. — Бих искала да поговорим за Колин.
Алесандра седна в креслото срещу сър Уинтърс и отпусна ръце в скута си.
— Признавам, че използвах друг предлог, за да ви поканя днес. — Държеше се така, сякаш току-що си е признала тежък грях. — При това гърлото изобщо не ме боли. И ако ме боли понякога, то е само в случаите, когато ми се иска да кресна на упорития си съпруг, а зная, че не мога да го сторя.
Сър Уинтърс се усмихна.
— Колин не може да бъде толкова упорит, че да ви кара да правите това?
— Напротив — прошепна Алесандра.
— Тогава е болен, така ли? — запита докторът, любопитен да узнае истинската причина за повикването.
— Причината е в крака му — прошепна принцесата. — Той не би повдигнал въпрос за контузията си. Изпитва страшно неудобство, но аз зная, че същевременно болките му са огромни. Чудя се дали е възможно да се направи нещо, така че да се облекчат тези страдания?
Докторът се облегна назад върху възглавничките. Безпокойството, изписано по лицето на Алесандра, ясно показваше, че наистина е загрижена. Той запита:
— Не ви е разказвал за злощастието, нали?
— Не.
— Една акула е отхапала част от крака му. Докато го лекувах, по едно време си мислех, че ще се наложи ампутация. Но неговият приятел, Натан не даваше и дума да се издума по този въпрос. Тогава вашият съпруг не бе в състояние да вземе някакво решение или изобщо да има мнение по въпроса. Слава Богу, той прекара най-трудния период в полусъзнание.
Разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Фленаган се появи със сребърен поднос в ръцете. Докато той сервираше горещия чай, те не продумаха нито дума и чак когато напусна салона, продължиха.
Сър Уинтърс постави чантата си настрани и се наведе над бисквитиерата, за да избере нещичко от огромния асортимент сладкиши. Той лапна бързо една бисквита и отпи глътка чай.
— Колин би се почувствал ужасно, ако разбере, че разговарям с вас по този въпрос — призна Алесандра, и добави: — Виновна съм, защото знаех как ще реагира като разбере защо съм ви повикала.
— Глупости — прекъсна я лекарят. — Та Вие го правите за негово добро. Не бих му разкрил истината за нашия разговор. Но сега — по въпроса. Как възнамерявате да му помогнете? Бих предложил единствено успокоително или бренди, когато болките му станат непоносими, но зная, че Колин няма да се съгласи с това.
— Нима гордостта му е причината? — запита тя.
Уинтърс поклати глава.
— Зависимостта. Разбирате ли, към успокоителното човек може да се пристрасти, а някои хора считат, че и с алкохола е така. Във всеки случай, Колин няма да избере нито едното, нито другото.
— Разбирам.
— Веднъж предложих да се направи вид подпора от стомана, която да обхваща крака му от коляното до глезена. Но съпругът ви отхвърли подобно предложение.
— Той е горд мъж.
Уинтърс поклати глава в знак на съгласие.
— Той се оказа далеч по-умен мъж и от мен самия — отбеляза докторът. — Не вярвах, че някога ще може да се движи без нечия помощ. Излезе, че не съм бил прав. Всичко, което е останало от мускула му, той е съумял да го подчини на единственото желание да се движи самостоятелно. В момента почти не се забелязва лекото му накуцване.
— Вечер, когато е изтощен, тогава накуцва видимо.
— В такива случаи кракът му трябва да се обвива в горещи хавлиени кърпи. Това няма да го направи по-издръжлив, но поне ще намали болката и неприятното усещане. Лек, отпускащ масаж също помага за облекчаване на болката.