Алесандра обаче не вярваше, че е грешила толкова много. Предполагаше, че списъкът с прегрешенията й е дълъг, колкото е дълга сянката й. Чудеше се дали Бог е разграничил в списъка си дребните грешки от съществените грехове.
Тя рязко се сепна и прекъсна размишленията си при думите на сър Уинтърс:
— Колин, чух за загубата на „Диамант“-а и, честно казано, страшно съжалявам! Сериозна загуба.
— Изгубил си диамант? — почуди се Алесандра.
— Това е името на един кораб, Алесандра. Потънал е с целия си товар. Но как си разбрал за това, Уинтърс? Аз самият научих едва вчера.
— Един приятел имаше някакви бизнес сделки в „Лойд“ днес. Някой от агентите там е споменал за случилото се. Застрахована ли бе стоката?
— Да.
— Вярно ли е, че това е вторият плавателен съд, който вие с Натан губите през тази година?
Колин кимна утвърдително.
— Защо не си ми казал? — запита Алесандра, опитвайки се да прикрие обидата си от това, че Колин бе премълчал за случилото се.
— Не исках да те тревожа.
Това обяснение не я задоволи. Да, вярно бе, че вероятно не е искал да я обезпокои, но също толкова вярно бе, че не иска да споделя грижите си с нея. Дълго време Колин бе пазил плановете и намеренията си в пълна тайна и сега трудно можеше да се реши да ги разкрие някому, дори и на собствената си съпруга.
Алесандра реши да прояви търпение. Колин трябваше първо да свикне с мисълта, че тя е вече част от живота му, и тогава сам да реши кога да й се довери.
Докато Колин и докторът продължаваха да си говорят, Алесандра се извини и се оттегли нагоре по стълбите. Влезе в стаята си и започна да пише списък на съветите, които Уинтърс й бе изредил, за облекчаване болката на Колин, но не успяваше да се съсредоточи.
Защо, по дяволите, Колин бе премълчал за този кораб! Ако той е разтревожен, тя също има право да сподели неговите чувства. Нали съпрузите би следвало да споделят заедно всички проблеми и безпокойства в съвместния си живот?
Фленаган се появи да я покани на вечеря. Слизайки по стълбите, Алесандра го запита:
— Чувал ли си за виконта на Талбот и неговите проблеми?
— О, да — отвърна Фленаган. — Всички говорят за това, че лейди Роберта е напуснала мъжа си.
— Колин ми забрани да говоря с виконта и аз ще трябва да се съобразя с това нареждане. Съпругът ми счита, че ще обезпокоя виконта с въпросите си.
— А защо желаете да разговаряте с него?
— Струва ми се, че има някаква връзка между изчезването на неговата съпруга и това на моята приятелка лейди Виктория. Тя също внезапно изчезна, Фленаган. Чудех се дали ще можеш да поговориш със слугите на виконта вместо мен. Бих искала да зная дали лейди Роберта е получавала някакви малки подаръци от незнаен почитател.
— Какви например?
Тя повдигна рамене.
— Цветя или шоколади, например — предположи тя. Нима прислужниците не биха забелязали подобни подаръци?
Фленаган кимна.
— Да, разбира се, че ще са забелязали. Те обсъждат тези неща помежду си. Но едва ли ще ми се доверят. Мисля, че готвачката ще може да понаучи нещичко утре, когато отиде на пазар. Да я помоля ли за това?
— Да, моля те.
— Какво си шепнете вие двамата там? — запита ги Колин, застанал на входа към трапезарията. После се усмихна, като видя как Алесандра се стресна и едва не подскочи от въпроса му и отбеляза:
— Нещо си доста нервна тази вечер.
Алесандра не успя да отговори на последните му думи. Тя последва Фленаган в трапезарията.
Колин й помогна да се настани на масата, след което и той седна до нея.
— Нима ще трябва да стоя заключена вкъщи цял месец? — попита тя.
— Да — отвърна кратко Колин, пропускайки да забележи реакцията на съпругата си, тъй като се беше заел с преглеждането на цял куп писма.
Той не можеше да се отдели за малко от работата си, дори за да хапне нормално ястието си. Алесандра се зачуди дали той няма проблеми с храносмилането и за малко да му зададе въпроса, но реши да насочи разговора към по-важни проблеми.
— А какво ще кажеш за първия бал на Катрин. Той е само след седмица и аз не искам за нищо на света да го изпускам.
— Аз ще ти го разкажа подробно.
— Ти смяташ да отидеш без мен? — гласът издаде чувството на обида.
Колин се усмихна и рече:
— Да. Ще трябва да присъствам на бала. А ти ще трябва да бъдеш разумна относно този въпрос.
Видът му подсказваше, че по никакъв начин няма да отстъпи от решението си. Алесандра забарабани с пръсти по масата от вълнение.