— Твърде невъзпитано е да четеш писмата си докато си на масата за вечеря.
Колин бе толкова зает с писмото на партньора си, че изобщо не чу порицанието на жена си. След като приключи с дългото послание на приятеля си, постави писмото на масата.
— Жената на Натан е родила момиченце. Нарекли са я Джоана. Писмото е поне от три месеца. Натан пише, че щом Сара се почувства по-добре, ще ги доведе с детето в Лондон на кратко посещение. Джимбо ще дежури в офисите, докато Натан отсъства.
— Кой е Джимбо? — запита Алесандра, усмихвайки се на смешното и странно име.
— Един много добър наш приятел. Капитан е на нашия кораб, наречен „Изумрудът“. Корабът е в сериозен ремонт в момента и Джимбо има достатъчно свободно време.
— Това са добри новини, Колин.
— Да, разбира се.
— Защо тогава си намръщен?
Колин не бе усетил, че е намръщен, докато Алесандра не го запита. Той се облегна назад в стола си и й посвети цялото си внимание.
— Натан иска да предложи десет или двадесет акции от основния капитал на дружеството за продан, а аз не одобрявам подобна идея и освен всичко съм сигурен, че и самият Натан не е много уверен в предложението си. Разбирам го, въпреки това. Той е вече със сериозно семейство, което трябва да се осигури. Досега живееха под наем със Сара, но сега, когато бебето се появи, той иска нещо по-сигурно.
— Защо сте толкова настроени срещу евентуални акционери?
— Искаме ние да държим контрола.
Тя се учуди безкрайно.
— Дори да се продадат десет или двадесет акции, вие с Натан все още държите контролния пакет и ще продължите да диктувате условията.
Колин не се трогна от логиката на жена си и продължи да се мръщи. Алесандра се опита да предложи нещо друго.
— А какво ще стане, ако продадете акциите на някой от членовете на семействата си?
— Не.
— Защо, за Бога?
Той въздъхна и отговори:
— Ще бъде все едно заем.
— Не, няма да бъде така — оспори тя. — Кейн и баща ти биха могли да натрупат печалби по този начин. Според мен е една добра инвестиция.
— Защо повика Уинтърс?
Колин нарочно се опита да промени темата. Алесандра обаче не бе готова да се съгласи.
— Натан подписал ли е съгласие за продажбата на тези акции? — попита тя.
— Да.
— А ти кога ще дадеш своя отговор?
— Аз вече съм решил. Ще помоля Дрейсън да осъществи тази сделка. Сега, стига вече сме обсъждали този въпрос. Отговори ми защо си повикала Уинтърс?
— Нали вече ти обясних — гърлото ми…
— Разбрах, нещо те дразнело в гърлото.
Алесандра сгъваше и разгъваше носната си кърпа.
— Всъщност беше просто някакво малко раздразнение.
— Да, разбирам. А сега, искам да ми кажеш истината!
Алесандра изпусна кърпичката в скута си и най-после го погледна в очите.
— Не мислиш ли, че е твърде невъзпитано, от твоя страна, да ме обвиняваш в лъжа?
— А ти излъга ли ме?
— Да.
— Защо?
— Защото ако ти призная истината, ще ми се разсърдиш.
— Обещай ми в бъдеще никога повече да не ме лъжеш.
— Ти също ме излъга!
— Кога?
— Като ми каза, че не работиш повече за сър Ричардс. Видях постъпленията в счетоводната ти книга, Колин, и освен това го чух да ти поставя нова задача. Да, ти ме излъга. Ако сам обещаеш, че няма да ме лъжеш повече, аз също ще обещая.
— Алесандра, двете неща изобщо не си приличат.
— Не, ни най-малко.
Алесандра внезапно почувства гняв и раздразнение. Тя тръсна кърпичката си на масата тъкмо в момента, когато Фленаган се появи през въртящата се врата, носейки цял поднос храна.
— Аз не предприемам рискове, Колин. Ти си този, който го прави. Същевременно пет пари не даваш за мен, нали?
И преди да дочака отговора, Алесандра продължи:
— Нарочно се впускаш в опасности. Аз не бих го направила никога. И сега, когато сме женени, мисля не само за себе си, а за общото ни благо. Ако нещо се случи с теб, това ще ме унищожи. Докато ако нещо се случи с мен, мисля, че едва ли ще го преживееш особено тежко. Погребението ми би те принудило да отложиш работата си с няколко часа. Моля да ме извините, сър, преди да съм казала още нещо, за което бих съжалила впоследствие!
Алесандра не изчака да получи разрешението му да напусне масата. Пренебрегна нареждането на Колин да седне обратно и побягна нагоре към спалнята си. Искаше й се да затръшне вратата след себе си в израз на гнева и раздразнението си, но превъзмогна това си желание, защото счете, че не е достойно да се държи така.
Слава Богу, Колин не я последва. Трябваше да остане сама, за да овладее яростта си. Малко я озадачи това, че така бързо се беше вбесила от поведението на Колин. В крайна сметка, тя не беше длъжна да го пази като ангел-хранител! Щом бе решил да работи за Ричардс, тя не бе в състояние, а и не биваше да се опитва да го възпре.