Беше невероятно удоволствие да я държи в прегръдката си. Краят на всеки работен ден вече беше нещо, което той очакваше с нетърпение, защото знаеше, че тя е вкъщи и го очаква.
Изведнъж му хрумна, че не е чак толкова лошо да си женен мъж. Но не за коя да е, помисли си той. За Алесандра. Бе свикнал да ненавижда нощта, защото тогава идваше болката в крака — нетърпимата болка. Нежното малко същество в прегръдките, което бе станало негова съпруга, му помагаше да забрави за страданията си. Тя можеше да го разгневи, да го очарова, да го подразни, а заетостта му не позволяваше да забележи всичко това или да има време да отреагира.
При това тя го обичаше.
— Ще ти отговоря — прошепна той с особено пресипнал глас, който Алесандра обожаваше.
— А за какво те питах?
Колин се разсмя.
— Ти май наистина си изгубваш мисълта като те докосна, така ли е?
— Няма нужда да злорадстваш! Ти никога не би изпаднал в подобно състояние, нали? И как би могъл, когато сигурно си мислиш за стотици неща, докато ме целуваш!
— Да, така е.
— О! — Алесандра прозвуча тъй унила и обезсърчена.
— И всяка една от тези мисли е заета с това, което искам да ти направя с устните си, с ръцете си, с…
Алесандра покри устата му с ръка, като че ли искаше да го възпре преди да е произнесъл нещо не твърде деликатно за нейните уши. Реакцията й отново го разсмя. Той отмести ръката й и каза:
— Чудеше се откъде мога да знам, че ме обичаш?
— Да, така е, любопитна съм да узная.
— Разбрах го в първата ни брачна нощ. Начинът, по който ти реагира на всичко, означаваше недвусмислено, че си влюбена в мен.
Алесандра се усъмни:
— За мен самата не бе очевидно или недвусмислено.
— Разбира се, че беше точно така. Липсваха ти всякакви задръжки. Бе толкова искрена. Не би се държала така, ако не ме обичаше.
— Колин?
— Да?
— Наистина трябва да обуздаеш арогантността си! Вече е извън всякакви граници.
— На теб това ти допада.
Алесандра не отвърна на това предизвикателство.
— Колин, обещавам ти да не се меся в твоите планове и намерения.
— Никога не съм допускал, че ще трябва да го правиш — отвърна й той развеселен от пламенното й обещание.
— Предполагам, че не си променил намерението си за първите пет години от брака. Все още смяташ те да изминат преди да… — тя не продължи.
— Преди какво?
„Преди да се влюбиш в жена си, глупчо, помисли си Алесандра, а също и за да се сетиш за деца.“ След пет години Колин навярно щеше да реши да имат деца — едно или две. Тя се замисли дали няма да е вече на възраст, която да й попречи да роди деца.
В момента обаче тя също не мислеше за дете. Това щеше да натовари Колин прекомерно. Защо пък? Ето как се промени Натан след като им се роди дете? Вече можеше да стори неща, които преди са му изглеждали недопустими. Да продадеш акция, разбира се, бе последната възможност и именно раждането на дъщеря му го бе накарало да размисли.
— Преди какво, Алесандра? — Колин я върна към действителността, макар и леко озадачен от тъжния тон, с който го бе запитала.
— Преди да постигнеш целите си — изтърси тя.
— Да. Все още ми трябват пет години — призна той и се отправи към леглото. Поседна и се наведе, за да свали обувките си.
— Никога не съм предполагал, че моята работа за Ричардс ще те обезпокои. Трябвало е да ми кажеш — върна се той на предишната тема.
След това събу обувките и чорапите си и преди да посегне към ризата си, продължи:
— Права си, като казваш, че сме отговорни един за друг. Не съм имал време да разбера чувствата ти. Съжалявам за това.
Алесандра го гледаше, докато измъква ризата от панталона си и я съблича през главата си. Не можеше да свали очи от Колин. Следеше всяка негова дума с надеждата да чуе нещо, което би било признание за онова, което изпитва към нея.
Не й стигаше дързост да го попита дали я обича. А той го стори без никакъв проблем. При това знаеше отговора предварително.
А тя не знаеше неговия.
Блъскаше си главата над собствените си чудати мисли. Мъжете явно не мислеха за такива неща като любов, или поне Алесандра предполагаше, че е така. Ако на Колин не му се бе наложило да се съобрази с чувствата й относно работата за Ричардс, едва ли някога би се замислил дали я обича? Мозъкът му бе изцяло подчинен на плановете да превърне компанията в империя и нямаше място за никакви други планове или мисли.
Алесандра се отърси от мислите си и изправи раменете си. Пред себе си призна, че начинът, по който Колин й посвещаваше част от времето си бе прекрасен. Трябваше да се въоръжи с търпение. Колин щеше да свикне с нея след около пет години.