— Какво говориш? — попитал царският син.
— Нищо — отвърнала тя. — Спомних си за принцеса Магда.
— Познаваш ли принцеса Магда?
— Не — отвърнала тя, — откъде ще я познавам? Само съм чувала за нея.
Като стигнали пред църковната врата, тя пак рекла:
— Какво говориш? — попитал царския син.
— Ах — отвърнала тя, спомних си за принцеса Магда.
Той извадил скъп накит, окачил го на шията й и закопчал двете халкички. След това влезли в църквата, застанали пред олтара, свещеникът сложил ръцете им една в друга и ги венчал.
Повел царският син Магда към двореца, но по целия път тя не казала нито дума. А когато се върнали в царския дворец, изтичали в стаята на невестата, съблякла разкошната рокля, свалила скъпоценностите и облякла пак сивата си престилка. Но запазила на шията си накита, който й подарил принцът.
Вечерта завели невестата в стаята на царския син, но тя спуснала сватбеното було над лицето си, за да не разбере той измамата. След като всички излезли, той я попитал:
— Какво говореше на копривата край пътя?
— На каква коприва? — отвърнала тя. — Аз не говоря с коприва.
— Щом не си говорила, ти не си истинската невеста — рекъл той.
Тя намерила изход и измънкала:
Изтичала навън и се сопнала на Магда:
— Какво си казала на копривата?
— Казах само:
Върнала се невестата тичешком в стаята и викнала:
— Спомних си какво казах на копривата.
И повторила думите, които току-що чула.
— А какво говореше на моста, като минавахме по него? — попитал царският син.
— На моста ли? — отвърнала тя. — Аз не говоря с мостове.
— Тогава не си истинската невеста.
Тя пак измънкала:
Изтичала навън и се сопнала на Магда:
— Какво си казала на моста?
— Казах само:
— Ще платиш с живота си за това — заканила й се невестата, но се върнала бързо в стаята и викнала:
— Спомних си какво казах на моста.
И повторила думите, които чула.
— Ами какво говореше на църковната врата?
— На църковната врата ли? — отвърнала тя. — Аз не говоря с църковни врати.
— Тогава не си истинската невеста.
Тя изтичала навън и креснала на Магда:
— Какво си казала на църковната врата?
— Казах само:
— Това ще те погуби! — заканила й се невестата, разгневила се страшно, но се върнала тичешком в стаята и викнала:
— Спомних си сега какво казах на църковната врата.
И повторила думите, които чула.
— Ами къде ти е накитът, който ти дадох пред църковната врата?
— Какъв накит? — отвърнала тя. — Не си ми давал никакъв накит.
— Аз сам ти го окачих на шията и сам го закопчах. Ако не помниш това, тогава не си истинската невеста.
Смъкнал той булото от лицето й и като видял колко е грозна, стъписал се изплашен и рекъл:
— Как си попаднала тук? Коя си ти?
— Аз съм твоята годеница, но се страхувах, че хората ще ми се подиграват, като ме видят, затова заповядах на прислужницата от кухнята да облече моята рокля и да отиде вместо мене в църквата.
— Къде е това момиче? — попитал той. — Искам да го видя. Върви го доведи!
Тя излязла и казала на слугите, че прислужницата от кухнята е измамница и наредила да я заведат на двора и да й отсекат главата. Слугите сграбчили Магда и я повлекли, но тя викала тъй силно за помощ, че царският син чул гласа й, изскочил от стаята и заповядал да я пуснат. Донесли запалени свещи и той видял на шията й златния накит, който й дал пред църковната врата.
— Ти си истинската невеста — рекъл той, — ти дойде с мене в църквата. Ела сега в стаята ми!
Щом останали сами, той рекъл:
— Като отивахме към църквата, ти спомена принцеса Магда, която някога беше моя годеница. Ако смеех да помисля, че е възможно, бих повярвал, че тя стои пред мене, защото ти по всичко й приличаш.
Тя отвърнала:
— Аз съм принцеса Магда, която заради тебе стоя затворена седем години в тъмница, търпя глад и жажда и толкова дълго време вече живее в тегло и бедност. Ала днес слънцето отново грее над мене. Аз съм венчана с тебе в църквата и съм твоя законна съпруга.