Искам да го погледна право в очите и да му се изплюя в лицето. Но сега не съм кралица Теодосия, а лейди Тора, и просто прехапвам устни и стисвам плата покрай дълбокото деколте.
— Разбира се, че съм благодарна, Ваше Височество — промълвявам с треперещ глас. — Много съм благодарна. Роклята е великолепна.
Той изръмжава като вълк, застигнал плячката си, и сърцето заудря в гърдите ми, а дланите ми се изпотяват. Хората в далечния край на масата отново захващат разговорите си, ала срещу мен Сьорен така силно стиска ножа си за хранене, че кокалчетата му се белеят. Императорът отпуска длан върху бедрото ми, разголено от цепката на роклята.
— Добро момиче — прошепва така, че да го чуя само аз.
Впрягам цялото си самообладание, за да не се отдръпна, и вместо това го поглеждам.
„Ще те изгоря до пепел“, повтарям си на ум. Представям си го — факлата в ръката ми, безжизненото му тяло върху купа сено. Ще допра факлата до него, и той ще изгори, и аз ще се усмихвам, и може би най-сетне ще се почувствам свободна.
— Достатъчно.
Гласът на Сьорен прозвучава толкова тихо, че едва го долових измежду музиката и жуженето на разговорите наоколо. Ала императорът го чу ясно и се напрегна, а пръстите му около бедрото ми го стиснаха така внезапно, че потръпнах. Той се вторачва мълчаливо в Сьорен — сякаш цяла вечност — с безмилостните си ледени очи. Но Сьорен устоява на погледа му така умело, че останалите на масата се отказват да се правят, че не подслушват. В стаята настава тишина и чувам бумтенето на сърцето си.
— Какво каза, Сьорен? — попита императорът и макар че поддържа учтивия тон, в гласа му се процежда змийска отрова и звън от счупени стъкла. Убедена съм, че са го чули чак в другия край на залата.
Бучката в гърлото на Сьорен подскочи, ала той не отстъпи, както може би очаквах, че ще направи. Погледът му за миг се спира на мен, преди да обходи и останалите около масата. Някак разбирам какво става в главата му, докато ги оглежда и преценява как изглежда ситуацията през техните очи. Сьорен не знае как работят кралските дела, но добре познава битките, и е наясно кога се е озовал насред схватка. Знае, че ако сега обяви война за мен, ще подпише документа ми за екзекуция. Знае, че ако отстъпи, пак щеше да последва горе-долу същото.
В рамките на няколко секунди гледам как преценява ситуацията от всички страни, преди да вземе решение, да се изправи на крака и да облегне длани на масата пред себе си, видимо изтощен.
— Казах, достатъчно, татко — повтаря той вече по-силно, за да го чуят всички в стаята. — Сега не е вечер, в която да празнуваме победа, особено когато толкова много от хората ми загинаха във Вектурия.
Ако императорът можеше да убива с поглед, Сьорен щеше да е мъртъв на секундата, ала не последва нищо.
— Тази вечер — продължава Сьорен, отмествайки очи от баща си и поглеждайки останалите придворни, — е вечер на траур, в почит към онези, които загубихме в битка, която изобщо не биваше да се състои. Беше загубена кауза, защото нямахме причина да нападаме Вектурия, и стотици каловаксийци загубиха живота си.
Последва тишина, която продължи сякаш цяла вечност, преди един плешив мъж от другия край на масата да се изправи. Разпознах го от последното си наказание — беше един от придворните, който бе загубил сина си в битката при Вектурия.
— Така е — съгласява се той и вдига бокала си с вино.
Един след друг още мъже и жени се присъединяват към него и вдигат чашите си към Сьорен с одобрителни викове, за да поменат загиналите. Не след дълго по-голямата част от залата вече стои на крака, а дори и онези, които все още седят, изглеждат изумени и несигурни.
Захватът около бедрото ми отслабва и императорът заоглежда залата почти враждебно. И когато осъзнава, че няма как да спечели, бавно се изправя от стола си и хваща бокала с виното.
— Добре казано, сине — казва той и макар че се усмихва на Сьорен, зъбите му хищнически проблясват. — Минута мълчание за онези, които загинаха във Вектурия. Тези мъже се биха с чест и ще бъдат посрещнати с чест от предците си.
Ала щом Сьорен бе надигнал глас веднъж, вече нямаше връщане назад.
— Не загинаха с чест. Загинаха от алчност — промълвява през зъби той и зная, че не говори само за войниците, а и за майка си. Но не е толкова глупав, че да обвини императора в убийство пред всички.
Императорът се усмихва леко.
— Е, значи следващия път ще поискам мнението ти, преди да взимам решения, Сьорен.
— И може би така е редно — отвръща на свой ред Сьорен. — Но, както казах, това не е вечер за празнуване. Ще замълчим в памет на загиналите, а след това предлагам да приключим вечерята по-рано в тяхна чест.