Не знам дали от загубата на битката, или на майка му, или пък някаква комбинация и от двете, но той стои пред мен, сломен, и въпреки всичко, аз искам да го утеша. Защото знам какво е да бъдеш променен така непоправимо, без съгласието си.
Но той е дал съгласието си, напомням си аз. Той е наредил използването на берсеркерите — моите хора — и е заповядал да бъдат изгорени хранителните припаси на вектурианците. Ръцете му са потопени в кръв така надълбоко, че не могат никога повече да се изчистят, а и аз никога няма да забравя това. Няма да забравя кои сме ние. Все още камата, скрита в ръкава ми, е притисната до кожата ми — недостатъчно плътно, че да ми пусне кръв, но въпреки това болезнено.
— Сьорен? — изричам аз и правя колеблива стъпка напред.
Той не бива да знае, че нещо се е променило, но колко и да се опитвам, вече не мога да го гледам по същия начин, както преди. Сега виждам кръв и смърт. Виждам императора. За щастие, той е прекалено обзет от собствената си болка, за да забележи, но гласът ми като че ли успява да разбие магията, която го е обгърнала. Вниманието му се насочва към мен и след няколко дълги крачки той ме обгръща в ръцете си. Макар че докосването му ме отвращава, не мога да направя нищо друго и също го прегръщам. Той скрива лицето си до шията ми, а наболата му по челюстта брада болезнено остъргва кожата ми.
— Толкова се радвам, че си жив и здрав — изричам аз и вдигам ръка, за да прокарам пръсти през обръснатата му на петна глава. Който и да го е направил, бил е доста небрежен. Може би той сам да се е остригал.
Първоначално той не казва нищо, само притиска лицето си плътно до шията ми.
— Дай да видя — промълвява той, а гласът му е приглушен от плътта ми.
— Какво да видиш?
Той дърпа рамото на роклята ми и аз преглъщам, осъзнавайки какво има предвид. Ударите с камшик. Преди няколко часа аз махнах марлята, така че когато се обръщам с гръб към Сьорен и свалям рамото на моя хитон, той ги вижда безпрепятствено — грозни и все още пресни белези. Дишането му спира. Той се пресяга, за да ме докосне по рамото, там, където камшикът не е попадал.
— Толкова съжалявам, Тора — изрича той съвсем тихо. — Ако само не се бях провалил… — Гласът му затихва и той поклаща глава.
Аз се обръщам, за да съм изцяло лице в лице с него, и хващам ръката му в моята. Нямам търпението да го накарам да се почувства по-добре, след като видя понесената от мен болка, а и със сигурност нямам и време. Точно в този момент тейнът и Кресцентия ще похапват десерт с вино преди лягане и очакването е повече никога да не се събудят. Когато бъдат открити, аз ще бъда първият човек, за когото ще дойдат, независимо от това дали могат да ме обвинят за случилото се, или не.
— Просто ме отведи оттук, моля те! — прошепвам аз. — Само за няколко часа.
Сьорен кимва, но обезумелият му поглед не напуска очите му.
— Ще я върна обратно до изгрев-слънце — обръща се той към моите Сенки.
Отговор не последва. Те отдавна са изчезнали.
— Да вървим! — приканвам го аз и го дърпам към гардероба. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Усещам, че ще се разнищя като износено одеяло, но трябва да издържа. Още съвсем малко. И след това ще бъда свободна.
А Сьорен и Крес ще бъдат мъртви. Сега обаче не мога да мисля за това. Ще се изнервя, ако го правя. В мен има място само за един човек. Майка ми ме е нарекла Теодосия Айрин Хазара и съвсем скоро това ще е единствената личност, която ще бъда.
Той не протестира, а вместо това ме следва през тунела, както направи и преди. Само че сега изминаваме разстоянието в напрегнато мълчание.
— Много съжалявам за майка ти — започвам аз, но той не отговаря.
Когато тунелът става достатъчно висок, че да можем да се ходим спокойно, аз се изправям на крака и избърсвам мръсните си ръце в полата на роклята. Чувам го зад мен, но щом се обръщам с лице към него, устата му се притиска върху моята, хваната съм между него и стената на тунела. Той ме целува с отчаяние, което никога досега не съм усещала в него — като човек, умиращ от жажда. Преди подобна целувка с него щеше да накара коленете ми да омекнат, но сега правя всичко по силите си, за да не го отблъсна и да не изплюя вкуса му в устата си.