— Отстъпете встрани, Ваше Височество! — нарежда стражът, докато се изправя. — Или ще бъдем принудени да арестуваме и вас.
Сьорен дори не трепва. Стои твърдо пред мен като пуснал корени дъб. Няма да помръдне, защото знае, че няма никакъв шанс императорът да реши, че съм невинна, дори и да не го бях извършила. Той няма да се помръдне, защото знае, че ако това стане, той ще ме обрече.
Единственото, което не осъзнава, е, че аз вече съм обречена.
Издърпвам ръката си от неговата, стискаща ме подобно на менгеме, и го заобикалям.
— Всичко е наред, Сьорен — изричам аз и макар гласът ми да трепери, аз се опитвам да звуча точно толкова овладяна, колкото него. — Аз няма за какво да отговарям и съм сигурна, че императорът ще се увери в това.
Сьорен се протяга, за да ме хване, но един от стражите ме достига пръв, подпомогнат от камъните Озам, които са обсипали ризата му.
— Лейди Тора, вие сте арестувана за убийството на тейна и за опит за убийство на лейди Кресцентия.
Докато завързва ръцете ми зад гърба ми с каменни окови, през мен преминава облекчение. Опит за убийство. Кресцентия все още е жива.
ПРОЦЕС
ТЕ МЕ ПРЕТЪРСВАТ, ПРЕДИ ДА ме заведат пред императора, и аз съм благодарна, че Сьорен не ми се довери достатъчно, че да ми върне камата. Не намират нищо, но това няма да ми помогне. Дори и да бях невинна, императорът щеше да ми вземе главата. Той току-що е загубил най-близкия си приятел и най-великия си воин. Той ще иска възмездие и няма да бъде сам в това си желание.
А и аз не съм невинна.
Тейнът е мъртъв. Повтарям думите отново и отново наум, очаквайки да ги почувствам истински. В продължение на десет години стоях до убиеца на майка ми, докато той се смееше, усмихваше се и живееше. Вече не трябва да се страхувам, че ще го видя. Вече не трябва да се тревожа, че ще ме преследва в кошмарите ми. Вече не трябва да потъвам все по-надълбоко и надълбоко в себе си всеки път, когато дишаме един и същи въздух. Това е, което исках — от което се нуждаех — от толкова дълго, но чувството на удовлетворение не идва. Единственото, което усещам, е облекчение, че Крес е жива.
Когато ме избутват през вратата на тронната зала, претърсвам тълпата, оглеждайки се за лицето й, но тя не е тук. Енкатрио е най-смъртоносната отрова, позната досега. Тя не би могла да е оцеляла, без значение какво казаха стражите. Няма да повярвам, докато не я видя със собствените си очи, но като се има предвид накъде съм се запътила днес, това не ми изглежда много вероятно.
Може би някой ден ще я видя в Отвъдното. Може би дотогава ние ще сме си простили една на друга.
Когато стигаме до основата на подиума, върху който стои императорът, стражите ме бутат грубо на колене и аз се взирам в позлатената дърворезба. От толкова близо мога да видя, че пламъците на Хаза са нещо повече. Огнената арка образува букви. Буквите изграждат думи. Астрейски думи. Толкова са деликатни, че се съмнявам някой каловаксиец да ги е забелязал.
Да живеят дъщерите на Хаза, родени от пламък и ярост, защитнички на Астрея.
Това са думи, предназначени за моите предци отпреди векове. Това са думи, предназначени за майка ми. Това са думи, предназначени за мен. Днес аз ще умра, но ще умра с тях в сърцето си. Аз ще умра в битка, а майка ми и Ампелио ще ме посрещнат в Отвъдното с широко отворени ръце. Може би и императрицата ще бъде там, най-после постигнала мир.
Аз можех да направя повече, да се борех по-усърдно, да се колебаех по-малко, но Хаза, поне се опитах. А и Артемизия имаше право: бунтът няма да свърши с мен. Тя, Херон и Блейз ще продължат борбата. Хората ми ще продължат да се бият и може би някой ден Астрея отново ще узнае как се усеща свободата. Аз ще отида в Отвъдното щастлива, ако мога да задържа вярата си в това.
— Принцесо на пепелта! — Тази титла никога не е била изричана по друг начин освен с презрение, но сега тя е изпълнена с отрова.
Аз обаче вече не съм Принцеса на пепелта, нито пък съм лейди Тора. Моето име е Теодосия Айрин Хазара и като майка ми и всичките ми предшественички преди нея аз съм Кралица на пламъка и яростта. Дори и ако това е само за още няколко мига. Затова изправям раменете си и посрещам студения поглед на императора. Не поглеждам настрани, дори и докато стомахът ми кипи.
Устата му се свива.
— Обвинена си в организирането на убийството на тейна. Как отговаряш на тези обвинения?