— Нямам нищо — оплаква се тя с драматична въздишка и обхваща с жест остатъка от стаята си, където се въргалят десетки рокли.
Взимам роклята, която избутах настрана, и я вдигам нагоре.
Това е рокля в цвят на лавандула, която никога досега не съм я виждала да носи. Тя е с проста кройка и има парче едноцветна тъкан, което преминава през кадифената горна част на роклята и пада на дипли над едното рамо. Деколтето и подгъвът са покрити със стотици малки сапфири, аранжирани да изглеждат като цветя.
— Какво ще кажеш за тази? — интересувам се аз.
— Отвратителна — обявява тя, без да я погледне истински. — Всичко, което притежавам, е отвратително.
— Това не е вярно — засмивам се и ставам. Тръгвам да се разхождам из стаята, като преглеждам всички отхвърлени от нея варианти. След миг вдигам небесносиня рокля с кройка като на астрейски хитон, но бродирана с листа от златни нишки. — Тази е прекрасна, Крес.
Тя завърта очи.
— Скучна е — отвръща тя, а очите й се стрелкат надолу, за да обхванат моята рокля. — За сметка на това обожавам твоята.
— Тази? — Поглеждам надолу. — Ти ми я подари преди месеци, не си ли спомняш? Каза ми, че била ужасяващо неактуална.
— Така ли? — намръщва се тя. — Не бих се изразила така. — Свива устни, преди да се усмихне. — Имам прекрасна идея, Тора. Няма ли да е забавно, ако аз я облека, а ти сложиш някоя от моите рокли?
За нищо на света не мога да си представя с какво толкова това би било забавно, но единственият отговор, който мога да дам, е пълното си съгласие.
Кървавооранжевият цвят на моята рокля изглежда твърде крещящ за нея и е в пълен контраст с розовата й кожа и руса коса — което беше причината, поради която тя никога не я беше носила, преди да ми я подари, — но това не я разубеждава. Тя се оглежда от всички страни в огледалото, а смръщеното й критично чело и блясъкът в очите й са неща, които лично аз бих намерила за ужасяващи, ако не я познавах толкова добре, колкото я знам. Този поглед е наследила от баща си, но докато той се появява в разгара на битка, Кресцентия го използва в различен вид война.
Чак когато ме кара да облека сива, кадифена, зимна рокля, която ме покрива от брадичката до китките и долу до глезените и в която изглеждам като безформено чучело, аз осъзнавам, че тя води война против мен. Вниманието на принца явно не е било толкова незабележимо, колкото се надявах.
— Този цвят изглежда толкова красив върху теб, Тора — възкликва тя, но няма как да объркам злобния блясък в очите й. Тя накланя замислено глава и ме оглежда с присвити очи. — Боже, та ти изглеждаш направо като каловаксийка, ако питаш мен?
Не те питам, ми идва да извикам, но вместо това се насилвам да се усмихна.
— Само че не съм толкова красива, колкото теб, разбира се — отбелязвам аз. — Принцът няма да може да откъсне очи от теб.
Усмивката й става малко по-топла, когато тя извиква Елпис да дойде, за да нагласи косата й. Нейното и без това незначително чувство за финес напълно изчезва, когато тя инструктира момичето да я направи да изглежда като моята. Елпис ми хвърля бърз, бегъл поглед, преди да се захване да работи, като нагорещява една маша в угасващата камина на Кресцентия.
— Ще ти трябва нещо красиво, с което да я захванеш отзад — казвам аз на Кресцентия, отварям капака на кутията й с бижута и започвам да тършувам из богатата й колекция от скъпоценни камъни. Като на повечето жени в двора, и нейната колекция се състои основно от камъни Сюта и Озам — за красота и грация, както и няколко камъка Хаза за топлина през зимните месеци. За разлика от повечето жени, Кресцентия има също така и един или два камъка Глейди. Обикновено те украсяват дръжки на мечове или са вградени в брони, за да дадат на воините допълнителна сила, и жените от двора нямат никаква полза от тях, но не е изобщо изненадващо, че тейнът е искал единственото му дете да получи допълнителна сила там, където може.
Намирам златен гребен, отрупан с камъни Сюта. Те са толкова тъмни, че са почти черни. Вдигам го нагоре.
— Това би допълнило роклята ти много добре, не мислиш ли?
Тя се взира в гребена в моята коса, украсен с прости перли.
— Ако ти харесва толкова много, сложи си го ти! Аз ще нося твоя.
Полагам истински усилия да изглеждам нещастна, но се справям и изваждам гребена от косата си. Подавам й моя и го заменям с гребена, отрупан с камъни Сюта. Аз не би следвало да имам в себе си божествени камъни. Императорът бе наредил това още преди няколко десетилетия, но или Кресцентия е забравила, или в момента просто не се интересува от тези разпоредби. Така или иначе, нямам намерение да й го напомням.