— Мисля, че дори Артемизия би се съгласила, че тази целувка се брои — изричам тихо аз и прокарвам ръце надолу по гърдите му.
Той пуска кръста ми, хваща ръцете ми в своите и ги дръпва от себе си. Нещо тъмно трепва в изражението му и ме стисва толкова силно, че започва почти да боли.
— Принцът скоро ще бъде тук — напомня ми той и отпуска ръцете ми. — Не прави нищо глупаво тази вечер.
Думите прозвучават твърдо, но аз започвам да разбирам Блейз и знам, че той просто ме дразни така, както го правехме, когато бяхме деца. Последвалите години са ограбили лекотата от него и са насадили всичко около него със задушаваща сериозност.
Засмивам се, но неговото изражение остава непроницаемо, което е двойна несправедливост, като се има предвид как моето съмнение и обида най-вероятно са ярко отпечатани върху лицето ми. Крес и аз често сме говорили за целувки — с кого сме искали да се целуваме, как сме искали да се случат. Тя си мечтаеше за първа целувка със Сьорен в сватбения им ден, също като в една от нейните книги. Моите представи не бяха толкова романтични, но със сигурност очакванията ми бяха по-големи. Никога не беше ми минавало през ум, че този, който ще ме целуне, ще съжалява, както навярно Блейз. Той дори не иска да ме погледне.
Смут се надига на горещи вълни към бузите ми, но се насилвам да се усмихна, не искам да му позволя да го види.
— Не се безпокой. Ще изчакам с глупостта до утре или може би до следващата седмица. Все още не съм решила. — Той се усмихва, но все още не поглежда към мен. Когато се обръща, за да си тръгне, аз се изкушавам да го извикам, но името му замира в гърлото ми. Така или иначе, едва ли щеше да ме послуша, независимо от това дали съм негова кралица, или не.
ПОСЕТИТЕЛ
ТИШИНАТА Е МЪЧИТЕЛНА И ТЕЖКА като вълнено наметало в най-голяма лятна жега. Той беше този, който дойде в стаята ми, след като преди това отпрати другите. Той беше този, който ми напомни за детската ни целувка. Той го започна. Искам да кажа нещо по въпроса, но то само ще доведе до поредната караница, а аз съм толкова уморена да се карам с него.
Майка ми винаги се отърсваше от любовните си истории, като си избираше нов фаворит за всеки сезон, макар Ампелио обичайно да бе наблизо до нея и никога не бе напълно забравен.
Не за пръв път се чудя как ли го е правила. На мен ми се налага да се притеснявам за чувствата на едва две момчета, а вече се чувствам, сякаш се разпадам по шевовете. По принцип би следвало да е просто: единият е мой съюзник, а другият — враг. В един перфектен свят това е, което те биха били, и нещата щяха да са чисти и ясни, но сега това изглежда невъзможно. Все още усещам устните на Блейз, топли и меки, докосващи моите, дори докато гледам отражението си в огледалото и се чудя какво ли ще си помисли Сьорен, ако ме види.
Ако ме види. Вече е почти полунощ и все още няма следа от него.
— Защо не харесваш Драгонсбейн? — питам Блейз, когато тишината става твърде непоносима.
— Харесвам я — отговаря той, учуден.
— Но не я обичаш — продължавам аз. — Всеки път, когато я споменат, ти изглеждаш притеснен. Винаги тя е последен вариант за теб. Нямаш й доверие. А тя е спасила толкова много хора…
— Ако те са могли да си позволят да бъдат спасени — допълва той, преди да въздъхне. — Аз не… Добре де, разбирам. Вероятно е скъпо да поддържаш кораб и нахранен екипаж. Не се дразня от това, че тя се нуждае от възнаграждение, но съм виждал хора да умират, защото не могат да си позволят помощта й. А атаките срещу императора…
— Не можеш да отречеш факта, че тя е като трън в петата му от обсадата насам.
— Не мога ли? — пита той. — Ампелио го правеше. Тези кораби, които тя напада, са товарни кораби? Какъв, мислиш, е бил екипажът им? Шепа каловаксийци и десет пъти по толкова астрейски роби. Кой, мислиш, че се е качвал на спасителните лодки, преди корабите да потънат? А кой смяташ, че се е удавял, прикован във веригите си? — Гласът му е по-остър и сърдит, отколкото някога съм го чувала.
— Никога не съм мислила за това — признавам аз.
Той бавно издишва.
— Тя е направила и много добрини. Няма да отричам това. Но цената… Ампелио смяташе, че цената е твърде висока и аз съм напълно съгласен с него.